18. Църковна собственост, издръжка на църквата

Църквата се нуждае от имотни блага, от които е нуждае всяко юридическо и физическо лице. Държавата признала църквата като юридическо лице, което има имуществена правоспособност и право на държавна защита. Основната дейност на църквата е богослужебна. Тя се нуждае от храм, предмети, които добиват свещен характер. Църквата е общество на вярващи и следователно има органи, служители, а те се издържат от църквата. Църковните имоти се появяват след поява на църквата. Тогава първите християни продавали имотите си, занасяли парите на апостолите, а от тях получавали всичко необходимо. Всичко, което се внася, е общо и всички са равни и се ползват еднакво от благата. Скоро християните започнали да запазват частната си собственост и да отделят част от нея за нуждаещите се християни във вид на помощ. След обявяване на християнската религия за официална, църквата станала юридическо лице и можела да притежава имоти, да се разпорежда с тях. Константин Велики издава едикт, с които нарежда да се върнат на християните всички конфискувани имоти по време на гоненията. Юстиниан наредил да се признава правото на църквата да получава наследство по завещание, дори когато завещанието е нищожно по римското право, тоест ако завещанието е направено в полза на Бога или на светец. Така наследството отива в полза на църквата. Епископите били длъжни да се грижат за завещаните имоти. Натрупването на имоти у църквата е предизвикала в Русия забрана през ХVІ в. на Иван Грозни църквата да придобива собственост без разрешение на държавния глава. Субекти - някои канони поддържат тезата, че имотите принадлежат на църковните общини, други на Вселенската църква, трети – на държавата, а църквата има правоспособност доколкото е предоставена от държавата, в която се намира. Църковните имоти имат различно предназначение - те се изключват от гражданското обръщение и се подчиняват на църковните разпоредби, може да се приеме, че принадлежат на Бога. Следователно с оглед предназначението на църковния имот, църквата има право да ползва имота съобразно това предназначение. Може да упражнява контрол и при невъзможност да се ползва по предназначение да се промени или да се отчужди, има право на защита от посегателство от трети лица. Тези правомощия се упражняват от епископа. Отношение на светското законодателство – църквата има правата на всеки собственик да се разпорежда с имота. Църквата трябва да пази своята собственост и при нарушение може да завежда искове пред граждански съдилища. По отношение на трети лица църквата може да иска и изпълнение на договор. Тези права църквата придобива, когато е призната от държавата за юридическо лице. Това признаване зависи от държавата.

Обект на църковнната собственост – различни предмети със свещен характер, т.е. такива, които пряко служат за целите на църковния култ и обикновени, които задоволяват обикновени нужди. Предметът става свещен, когато се извърши освещаване или със самото употребяване се изземва от гражданско обръщение. Свещени вещи са църквата, храмът. В църквата свещени предмети са - чаша, лъжичка за причастие, прибори за евхаристия, иконите. Способ за придобиване на църковна собственост – завещанието, дарението, покупко-продажбите, давностно владение. Погасяването става на същите основания като при обикновената собственост. Правото на собственост се изгубва, ако друг го придобие или ако собственика се откаже от него. Според Закон за вероизповеданията чл. 10 ал. 2 Българската православна църква е юридическо лице. Съгласно чл. 21 от същия закон Българската православна църква има право на имущество – право на собственост, ограничени вещни права, плодове от стопанисването на имоти, право на собственост върху движими имоти, в т.ч. ценни книжа, права по Закона за авторското право и сродните му права, приходи от държавни субсидии, дарения, завещания и др. В Устава на Българската православна църква има отделна глава за приходи, разходи, контрол и бюджет. Приходите са от дарения, завещания, наследства, такси, глоби, свещи.