17. Църковно наказателно право

Наказанията за нарушаване на църковния ред имат за цел нравствено поправяне на нарушителите, което да доведе до намаляване на престъпленията. Начало на църковното наказателно право:
1. Църквата е длъжна да почини престъпната човешка воля на божия закон, да направи необходимото да я поправи, целта не е отмъщение, а поправяне.
2. Никаква друга власт освен църквата не може да налага църковни наказания, а те са лишаване на престъпника от духовни блага.
3. Църковоното наказателно право се прилага по отношение на член на църквата, не и за друговерци.
4. В термина ”престъпно деяние” църквата влага по-широк смисъл. Тя гледа на всяко нарушение като грях, но според нея не всеки грях е престъпление и не за всеки грях лицето трябва да бъде привлечено на съд. Лицето може да отговаря пред съда, когато чрез действията си открито е нарушило закон и когато в закона е предвидено наказание за това.

Има разлика между грях и престъпление. Грехът е нарушение на нравствените правила, предмет е на изповедта и тайния съд. Престъпленията се съдят от съда по установи съдебни правила. Престъпленията по общия ред са подсъдни на държавния съд. Ако са предвидени от държавни и църковни закони, тогава се съди и от църквата.

Съществуват различни престъпления - едни са подсъдими само на църковен съд, други само на светски съдилища, а трети на двата вида. Наказателното църковно право преминава през няколко етапа като през първия църквата е прилагала дадената й власт от Христос, като са спазвани правилата от Евангелието. В Устава на Българската православна църква са дадени църковни провинения. Църковното провинение е всяко умишлено или по непредпазливост извършено деяние против наредбите на Светата църква и против Устава. Провинения - отказване от вяра, ереси, разкол - отделяне от църковното единство, магьосничество и врачуване, богохулство, светотатство, симония - даване на свещенически сан срещу пари, разврат, убийство, самоубийство, обида, клевета, отричане от сан, неизпълнение разпоредбите на устава и други църковни правила и служебни задължения, превишаване на власт, злоупотреба с църковни имущество, неприлично поведение.

Уставът на църквата предвижда следните наказания за духовни лица - бележка, мъмрене, глоба, ограничаване или отнемане на църковно-административни права, временно лишаване от участия в богослужения, за монасите – разтрогване. Други наказания - отлъчване от църквата, низвержение - загубване правата, губи правата на духовно лице и става обикновено. Низвержението е лишаване за определено време от общуване в църквата с други християни. Това са епитимии. Анатема - окончателно изключване на едно лице от църковния съюз - налага се за тежки църковни престъпления, произнася се при специален обред, осъденият се лишава от всички права на християните, а и от правото да общува с християни. Според Устава редът и размерът на наказанието се определя от характера на провинението – разглеждат се отегчаващи и смекчаващи обстоятелства. Смекчаващите са самопризнанията, разкаянието, извършване на благочестиви дела по лични подбуди. Отегчаващи обстоятелства са упорството и нежеланието за разкаяние.

В Устава се предвижда, че на църковния съд са подсъдни дела по църковни спорове, по управление на църковни имоти, по служебни материални правила, за възнаграждения, за граници и енории, за установяване кръщение, венчаване и др. В Устава има раздел за административно-съдебни дела - посочени са поводи за отмяна на църковно-административните актове и решения - случаи на некомпетентност и превишаване на власт, нарушаване на устава, и църковните наредби. Длъжностните лица по църковните ведомства отговарят пред църковните съдилища по наказателен и дисциплинарен ред. По дисциплинарен ред – нарушаване на служебните задължения, бавност, небрежност и неправоспособност, неспазване приличие при служебни действия, отсъствия – дисциплинарни наказания -забележка, мъмрене, глоба, отстраняване от длъжност. Влезлите решения на църковните съдилища са задължителни за страните, съда и всички църковни власти.