15. Църковно управление

Как църквата осъществява дадената й власт от нейния божествен основател? Властта се разклонява в три насоки:
- власт на учение;
- власт на свещенодействие;
- власт на управление.
Тези три разклонения на властта отговарят на трите свойства на Исус - учител, право свещеник и цар. Църква трябва да е школа за изучаване и запазване на християнското учение. Трябва да е храм, за които чрез благодатните божии дарове всички се освещават. Църквата трябва да бъде негово царство, където се изясняват, прилагат и издават законите му. Има съд, има материални средства за постигане целите на църквата.

Свещено служещите са длъжни да се ръководят от истините,които се съдържат в Светото писание. Съществена задача е строгото пазене, разпространяване и утвърждаване на истините на християнската вяра, дадени от божеството. Затова църквата си служи с проповеди и мисионерство, тя трябва да се бори срещу всички лъжеучения. Свещенодействието се извършва на определени богослужебни места - църкви и храмове. Сградите стават църкви и храмове за божествени нужди чрез акт “религиозно освещаване”. Основополагането на църквата се извършва със специални ритуали чрез молитви, влагат се части от мощи, помазване на храма.

От момента на освещаването църквата става свята вещ и остава завинаги такава. Не изгубва божествения си характер и не може да служи за друга цел. В църквата могат да се погребват висши духовни йерарси. Може да има само икони и кръстове, рядко образи на ктитори – Римския манастир. Материала, от които е построена църквата е свещен. При събаряне на църква материала се използва за изграждането на нова или за огрев на друга църква.

Тя може да урежда свои празници – дни на духовна радост, постите – дни за тъгуване и молитва. Не може да се иска от църквата да наруши установения ред - например венчавка по време на пости. Забраните на църквата нямат юридически характер, а само нравствен. Една част от свещенодействията са определени от самия Исус като средство на божия благодат. Други свещенодействия са установени от църквата.Тайнствата са установени от Исус. Установени от църквата са молитвословията - четат се на лица и предмети по различни поводи. Църковните тайнства са: кръщение, миропомазване, причастие, покаяние, свещенство, брак и елеосвещения.

Светите тайнства са видимите значи, чрез които към човека се спуска невидимо благодатта на Светия Дух, спасителната божия сила. Всички тайнства са свързани. Те въвеждат хората в църквата, стават християни и се раждат за нов духовен живот, придобиват званието ученици на Христос. Чрез тайнството миропомазване хората получават благодатта на Светия Дух. Тайнството Свето причастие е установено от Исус на Тайната вечеря в присъствието на учениците му. То се извършва по време на литургия.

Литургия – общо дело, служба. Тя възпроизвежда възпоменанието на тайната вечеря и съпроизвежда Светото причастие. Хората са съпричастни с Христос, той влиза в тях и ги благославя.

Покаянието се установява от Исус, за да могат хората като осъзнаят собствените си грехове да се покаят и да получат опрощение за тях. Сам Исус е опрощавал греховете. Изповяданите грехове се опрощават от самия Бог, а не от свещеника. Изповеданието е духовен съд, съд пред Бога, пред когото чрез духовника се предава искрено каещия се християнин. Духовникът е посредник, които е длъжен да пази в тайна изповедта, защото каещия се открива тайната си не на духовника, а на Бога. На лица,които се разкайват са налагани епитемии - духовни наказания - да се поправят, да се примирят със съвестта си, да даде милостиня.

Свещенството е установено в Стария завет. В Новия завет е установено от Исус, които е призовал апостолите и им поверил пастирските задачи. Те ги предали на учениците си, а те на епископите и презвитерите с молитва и ръкополагане. Всеки свещено служещ е отец на хората. Той се моли за тях, кръщава ги и ги изповядва.

Брак - в началото на жизнения път на мъжа и жената църквата моли от Господа благословия, за да могат съпрузите в съгласие, водени от църквата да създадат истинско християнско семейство. Масло свет - молитва и помазване с елей за душевно и телесно здраве на болните. Различните свещенодействия са благославяне, освещаване, молитвено свещенодействие.

Власт на църковното управление. Тази власт се проявява в администрацията, законодателстването и в църковния съд. Власт имат само избраните или назначените. Упражняването на властта не е еднолично, а колегиално-съборно. Властта на управление е свързана с висшата йерархия - епископите, патриарх, екзарх. Еднолични органи на централната власт са митрополиите, управляващи определен район, който носи името епархия. Избора и назначаването им става по стари канони. Патриаршията и митрополията в повечето случаи действат съборно. Синодите /събрание/ са основна форма на висше църковно управление. Всяка автокефална църква има свой синод, който е компетентен както по догматични, така и по църковни правни дела. Към властта на управление се отнася законодателството - никой не може да се издигне толкова, че еднолично да преписва сам църковни закони. Законодателната власт принадлежи винаги на колективната църковна власт - вселенски и поместни събори. Всички догматични наредби в църквата са задължителни и вечни.

Църковен съд. В каноните има три инстанции - епископска, митрополитска, патриаршеска.
Първата инстанция е Епископският съд. Той е колективен съд.
Втората инстанция или първа за някои дела е митрополитския съд.
Третата и последна инстанция е Патриаршеския съд.

Църквата потърсила правилата на римското право, ползва римско - правни норми, но в тях влиза християнския дух, които ги съгласува със собствените си цели. Отнася се творчески към нормите. Църковният процес е по-хуманен, не познава мъченията на свидетелите, които са признати от римското право. Хуманизма се проявява и във възможността обвиняемия вместо да получи наказание да получи пълно опрощение, ако се разкае чистосърдечно и поиска прошка.