13. Клир и духовна йерархия. Монашество и миряни

Православно-църковната община вярва в единна, свята, съборна и апостолска църква. Църквата е една/единна, защото, макар и разделена по места, духовно тя има един ред и основи навсякъде. Църквата е “света”, защото нейното основаване е положено от божия син, което е постоянно в нея и я освещава, като съединява членовете й с бога. Църквата е “съборна”, защото има за задача да проповядва и учи всички народи. Църквата е “апостолска”, защото Христос дал в нея власт на своите апостоли. Църквата се състои от всички, които са кръстени и имат обща цел, наричат се братя и са еднакви. Всеки трябва да знае мястото си и задълженията, които следва да изпълнява. Разликата се определя от дейността, която всеки извършва за църквата. Членове на църквата са клир и миряни.
Клир. Духовенство - епископска, презвитерска, дяконска. Има и църковни служители, които се наричат помощници.
Миряните са пълноправни членове на църквата. Участвали са в делата и управлението на църквата, по начин и ред определен от нея.
Монасите не се включват в клира или в миряните. Монасите дават особени обещания и с особени закони определят положението им. По-късно възниква монашеството. В съставянето на църковното общество влизат всички вярващи в Исус - видима земна организация. Необходим е един явен акт за удостоверяване, че едно лице встъпва в църковното общество. Този способ е кръщението - със значение на раждане по гражданското право. Кръщението е второ духовно раждане, човек се кръщава веднъж, в което и да е християнско общество. Свободна и лична воля е необходимо условие за приемане в църквата. Личността на децата се представя от родители и близки.

Клир и миряни. По отношение на клира за получаване на йерархично звание съществува особен акт – “ръкополагане”. Хиротония - акт, чрез който обикновен член на църковното общество придобива йерархично звание или се повишава в степен. Хиротонията е различна от хиротосията. Не се гледа общественото положение на лицето, което ще встъпи в клира. Той не е съсловие и с това се отличава гледището към йерархията между Стария и Новия завет. Условия за ръкополагане - да има духовни и физически качества, пречка е недостатъчната възраст, по каноните за дякон – 25 г.,за презвитер – 30 г., за епископ – 35 г. В местните църкви може да се приеме незначителна разлика - да няма физически недостатъци, които биха му пречили на дейността. Изисква се да имат съответното духовно образование - средно, висше. Недостатъчната вяра е пречка. Да има добро име, слава, да е известен с хуманността си, съвършена кротост, миролюбие и смирение.

Може да ръкополага епископа – приемник на духовната власт, която апостолите са получили от Исус. Ръкополагане - определен акт, процедура, условия. Държавната власт и местното законодателство могат да разширят или ограничат тези права и задължения.
Миряните са огромна част от църквата. Правоспособността се добива чрез кръщение. Тя им дава права и задължения. Да проповядват, преподават, да участват в църковното управление. Всички приели светото кръщение са членове на църквата и се включват в състава на миряните.

Монашеството е особена категория, която е плод на нравствения дух на християнската вяра – стремеж към висше, идеално нравствено съвършенство, отричане от благата на този свят, съвършена преданост на Бога. През 4 век Василий Велики издава –устав на манастирския живот. Дават по три обета: за послушание,за целомъдрие, за безимотност. Не се изискват специални качества. Предишният живот е без значение. Изисква се определена възраст – 17 г. Изисква се срок на изпитание, свободно желание, освобождаване от задълженията. Живота на монасите се урежда или по общи или по особени устави на манастира. В старо време монасите са служили на висши нравствени идеали от Евангелието. Огромно значение на монашеството в миналото, огромни духовни заслуги. Постъпването в монашеството е доброволен акт, но веднъж извършен е завинаги. Напускането на монашеството е тежко престъпление за църквата.