8. Видове субективни права.

*субективно право – призната и гарантирана от държавата възможност, носителят на правото на получи едно имуществено или неимуществено благо.
3 белега на субективното право:
- То е възможност, която възниква въз основата на закона
- Неговото упражняване е гарантирано от закона
- Същността на субективното право е, че то дава възможност на носителят му да получи едно имуществено или неимуществено благо
Субективните права са колективно свързани с правни задължения – на всяко субективно право съответства и правно задължение.
Правното задължение има 2 от 3-те характеристики на субективното право – възниква на основата на закона и неизпълнението му се санкционира от закона. Същността на правното задължение – обвързаността да задълженото лице да осъществи определено, полезно за носителя на субективното право благо или да търпи промяна, която засяга неговата правна сфера.
Какво е съдържанието на задължението, зависи от видовете субективни права. Основното деление на субективни права, е на притезателно и непритезателно (преобразуващо, протестативно).
Притезателни права – права, за упражняването на които носителят на задължението е необходимо да спазва…
Насрещното лице може да е задължено за действие, бездействие или за резултата.
Задължение за бездействие – да се въздържаме от действие, да се придържаме към известно положение на нещата.
Задълженото лице при тях може да е конкретно определено лице – при т.нар. облигационни права. При други нарушени права, задължението може да е за неограничен кръг лица.

*Задължение за резултат – за изпълнение на правното задължение и респективно за реализиран резултат – за изпълнителя на правното задължение или за реализирания резултат на субективното право не са от значение извършените действия, а постигането на определени резултати.
Пример за абсолютни притезателни права – вещните права. Те са ограничен кръг, това са само и единствено тези, които са уредени от закона.
Протестативно право – възможността неговият носител едностранно да въздейства върху чужда правна сфера, като чрез това въздействие се предизвиква пораждане, изменение.
Реципрочни задължения на протестативните права – задълженото лице да търпи предизвиканите правни промени.
При тези права винаги има конкретно задължено лице. Това е базисното деление на правата.
Пример за протестативно право – да се иска развод.
Деление на притезателните субективни права:
- Според броя на задължените лица
- Според характера на правните задължения
Според тези критерии се делят на абсолютни и относителни:
- Абсолютни – забрана към всички да имат поведени, което може да наруши правото на неговия носител; типичните абсолютни права са вещните (пр.: правото на собственост). В кръга на абсолютните права влизат и т.нар. лични права (глава 2 на Конституцията) – право на лична неприкосновеност и др.
- Относителни –
При относителните права, където има ясно определено насрещно лице, няма нужда да се стига го търсене на нарушение за конкретно лице.
Следващото деление на притезателните права е с оглед на правомощията – прости и сложни.
Принципът е, че правата са прости. Сложни са вещните права и правата на интелектуална собственост. Правото на собственост съдържа 3 отделни правомощия – владение, ползване, разпореждане. Правомощието владение дава възможност да се упражнява фактическата власт върху вещта. Ползване – да се извличат полезните свойства на вещта. Разпореждане – съдържа възможността да прехвърлим нашата вещ на трето лице, да я унищожим, да я изхвърлим и т.н.
Тези правомощия могат да съществуват отделно. Във вещното право съществуват т.нар. ограничени вещни права (пр.: право на ползване). Ограниченото вещно право на ползване дава възможност на лицето да ползва и да владее дадена вещ, без да е собственик.

*гола собственост
Следващо деление – според това дали реализирането на правото води до получаване на имуществени блага – биват имуществени и неимуществени.
Основна характеристика на имуществените права – те са прехвърлими, наследими, възможен е и отказ от тях. Неимуществените права нямат нито една от тези характеристики (пр.: името – не може да бъде прехвърлено, наследено и т.н. При нарушаването им няма имуществен критерий, по който вредите да бъдат оценени.
Следващо деление – според възможността им да бъдат прехвърлени: прехвърлими – всички имуществени и непрехвърлими – всички лични (изключение – ограниченото вещно право); непрехвърлимите са известни като intuito persone.
Сходно на последното делене е делението на правата на делими и неделими. Тук е важно какъв е обектът на правото. Обикновено имуществените права са делими. Всички сложни права са делими. Неделими са правата върху неделими вещи; неделимостта следва или по силата на закона, или с огледа на предназначението на вещта (пр.: чифт обувки, живото животно).
Следващо деление – главни права (пр.:вземанията) и принадлежностни/акцесорни (пр.:лихва); лихвата съществува ако има друго главно вземане. Акцесорните права не могат да съществуват самостоятелно. Те съществуват паралелно с главните.
Личните права винаги са абсолютни, неимуществени, непрехвърлими, неделими, само главни.
Вещните – винаги абсолютни, предимно прехвърлими, винаги имуществени, предимно делими, винаги сложни.
Облигационните – винаги относителни, винаги имуществени, винаги прехвърлими, винаги делими, винаги прости.
Авторските и изобретателските – винаги абсолютни, но освен това не може да им се даде единна характеристика.
Семейните права – винаги относителни, но освен това другите характеристики се определят според това дали са имуществени или неимуществени.
Наследствените – абсолютни, имуществени, прехвърлими и делими.
Последно деление на притезателните права – според стадиите, в които може да съществува самото право:
- Правно очакване – такъв момент на субективното право, когато някоя от предпоставките за възникването му е на лице, но останалите още не са. Когато има правно очакване, съществува възможност за възникване на право.
- Притезание – в зависимост дали става въпрос за относително или абсолютно право. Относителните права стават притезания от момента, в който насрещното лице дължи заем. При абсолютните – те придобиват качеството притезание от момента, в който бъдат нарушени.
- Естествени права – притезателни права, които са погасени по давност; изпълнението на тези права, след погасяването им по давност, не може да се иска принудително.