5. Действие на гражданските норми във времето. Влизане в сила. Действие по място и спрямо лицата. Действие на нормите занапред, спрямо заварени отношения и обратно действие.

Прието е да се говори за действие на закона по място и спрямо лицата. Днес, няма особено практическо значение. Когато се говори за действие по място, става въпрос за закон, действащ само в дадено място/регион. Само там, другаде – не. Такива закони в момента няма. Още повече, че на наднационално ниво има тенденция към еднакво законодателство.
Действие спрямо лицата – т.е. има ли правни норми, прилагани по отношение на определени лица. Общият принцип е, че всички норми са общозадължителни. Изключение от този принцип е, че има специални правни норми, уреждащи права и задължения на лица със специфични правни качества (отделните кодификации). Тук критерият е генерален. Всяко лице, попадащо е категорията, се подчинява на правна норма (адвокати -> всички адвокати).

Действие на гражданския закон във времето – определящи са два момента:
- Началото на действието
- Крайният момент на действието
Локацио легис – между обнародване и влизане в сила. Когато определяме кой закон е пръв за нас е от значение моментът на влизане в сила, т.е. когато локацио легис свършва. В КБ е заложено – 3 дни след обнародването, ако не е предвидено друго, което изрично се посочва.
Не е така при прекратяване на действието на закона. Действието не зависи от приложението на закона. Неприлагането на норма не води до отмяна на закона. За да спре да действа един закон, той трябва да бъде отменен. Тази отмяна може да бъде както изрична, така и мълчалива.
Изричната не оставя съмнение, че даден закон се счита за отменен и се свързва с точна дата – най-често влизането в сила на друг закон. Мълчаливата отмята представлява случай, в който съществуват два закона, уреждащи едни и същи обществени отношения и ги уреждат по един и същ закон. Тук се прилага принципът, че новият отменя стария, без това да се споменава изрично. Този принцип, обаче, е приложим само когато приложното поле/обхватът и на двата закона е едно и също.

Общи и специални норми. Какво става ако единият закон е общ, а другият – специален?
Пр.: ЗЗД – общ, Търговският закон – специален.
Ако има нов общ закон за сделките, може мълчаливо да отмени само ЗЗД, не и ТЗ. Новият общ закон може само да стесни обхвата на стария специален закон. Новият специален закон може само да стесни обхвата на стария общ закон.
Действие/приложение на закона между началото и края. – Основният принцип е, че законът действа в бъдещето, т.е. прилага се към факти, настъпили след влизането в сила на нормата/закона.

Три изключения:
1. Преживяване на закона/отменен закон – имаме стар закон, действащ до 31.09. и от 01.10. действа нов закон. С влизането в сила на новия, спира действието на стария закон. Но за някои факти, според новия закон, се прилагат норми от стария закон (обикновено става въпрос за изтичане на срокове). Преживяването на закона приключва, когато свършат случаите, започнали при стария закон.
2. Несъщинско обратно действие (заварено отн.) – стар закон – нов закон; правоотношение, възникнало при стария закон. Новият закон преурежда правните последици от момента на влизането си в сила (фактическо съжителство – брак).
3. Същинско обратно действие – новият закон преурежда факти, настъпили в миналото, като новосъздаден пр.: последици се смятат за настъпили от момента, в който настъпва самият факт, а не в който започва да действа законът.

Промяната на един факт:
- Факт, който е бил значим, може да бъде
- Факт, който е бил релевантен, може да стане правно значим
- Да се променят правните последици на един правно значим факт