4. Европейско частно право и влиянието му върху българското гражданско право. Опити за унификация на частното право в световен и европейски мащаб. Наднационални регулативни системи.

Частни опити за кодификации – т.е. продукт от усилията на теорията; приети са като продукт на частни организации.
Става въпрос за оптативни кодификации, т.е. съдържат оптативни норми, т.е. страните по договора могат да изберат тези норми да са действащи.
Пр.: Законите – модели на УНСИТРАЛ; проектите на УНИДРОА; множеството еднообразни правила на Международната търговска камара в Париж.

Два опита за кодификация в Европа:
- Принципи на европейското договорно право – принципите регламентират общата част на Облигационното право, т.е. сключване на договори
Комисията по европейско договорно право – принципи в 3 части – първите две са публикувани през 2000 г., а третата през 2003 г. Тези принципи регламентират общата част на Облигационното право (сключването, тълкуването, изпълнението, неизпълнението не договора и правните средства срещу неизпълнението на договора); обхващат и въпроси от Общата част на ГП като представителство, срокове, давност. Тези принципи могат да се съпоставят със ЗЗД в България.
- Обща референтна рамка – изготвена е от гръцки учени (study group on European civil code) с идеята един ден да се превърне в граждански кодекс, валиден за целия ЕС. Публикувана е през 2009 г. Проблемите: има разлика в обема; авторите са се опитали да направят кодекс на Търговското право в целия ЕС, който да обхване особеностите на страните-членки.
*Важното е разграничаването и съпоставката между принципите и общата референтна рамка.
Разпоредбите на Конституцията имат пряко действие и всеки може да се позове на нея.
Случаят с придобиването на земя от чужденци:
- Чл. 21 от КБ
- Чл. 29 от Закона за собствеността
- ДЕС – граждани на ЕС и юридически лица не могат да придобиват земя в рамките на 7 години след присъединяването на страната
Какъв е проблемът с придобиването на земя от чужденци? – само и единствено политически аргументи, без нито един правен такъв.
Според българското законодателство от 1991 г. чужденци могат да придобиват земя, чрез създаването на юридическо лице в България. Само поради факта, че това юридическо лице е регистрирано в БГ, то става българско.