2. Основни принципи на частното право.

* принцип на правото – не включва политически, етични и други идеи, които се влияят от обществото; принципите на правото не са сами по себе си правни норми, те са по-големи от правните норми; на базата на тези изключения, можем да кажем, че те са израз на волята на законодател, могат да бъдат изведени на базата на норми от тези няколко правни отрасъла. Принципите не са правни норми. Те са основата за създаването на гр. от правни норми.
Значението на правните норми е заложено в самия закон (пр. : чл.46, ал.1 от ЗНА). Общият принцип в правораздаването е, че Съдът не може да откаже да правораздава, ако е сезиран.
Принципите нямат йерархия по между си, но понякога влизат в конфликт. Изборът на предимството е в ръцете на законодателя.

Основни принципи:
- Принцип на равнопоставеност на субектите – има две измерения – първото – чл.6 от Конституцията (всички хора се раждат свободни и с равни права, т.е. имат еднаква възможност да са носители на права); второто измерение е равенството пред закона – чл.19 от КБ – еднакви правни условия за стопанска дейност, т.е. еднаквите правни субекти да бъдат третирани по еднакъв начин.
- Свобода на участие в правния оборот – следствие от принцип 1; чл.19 от КБ – свобода на стопанска инициатива; чл.9 от ЗЗД – урежда свободата на договаряне.
- Принцип на правната сигурност в оборота – най-ясният изразител на този принцип е създаването на различни видове регистри, даващи информация за правните насоки. Т. нар. Имотен регистър – дава информация за правата върху определен имот, „първият по време – първият по право“, този, който се е вписал пръв е титуляр на правата; Търговски регистър – вписват се търговските дружества. Оповестително действие – щом е вписано в регистъра, то се смята за известно на трети лица. Всяко лице може да се позове на вписване, дори и на несъществено вписване; не можем да носим отговорност, ако информацията там е грешна. Невписани обстоятелства се считат за несъществуващи за третите добросъвестни лица.
- (базисен) Принцип на добросъвестността (чл.63 от ЗЗД) – всяка страна трябва да изпълнява своите задължения добросъвестно. Добросъвестността е общата мярка, съобразно която двете страни трябва да изпълняват задълженията си.
- Принцип на справедливостта – забрана за неоснователно обогатяване (чл. 59 от ЗЗД); намира израз в принципа за престациите (престация* – дължимото по договора). Справедливостта би била нарушена ако водата е 70ст. днес, а утре за тези 70ст. купуваме 3 води. Ако се промени едната/другата престация в хода на договора, се нарушава справедливостта.
- Принцип за забрана на злоупотребата с право – упражняване на правото така че се засяга правото на други лица (два подхода – чл.8, ал.2 от ЗЗД – частният интерес не може да се упражнява във вреда на публичния и чл.289 от Търговския закон – субективно право); злоупотреба има единствено, ако съществува намерение да се навреди на някого.