15. Обекти на частното право

Имуществените права са насочени към материалните обекти, докато неимуществените права имат за предмет нематериални блага.
Материални обекти – на първо място са вещите. Какви са характеристиките на вещите?
- Да има материално битие; да съществува като реален обект в природата
- Всички форми на материята, не само твърдите неща, но и въздухът, водата и други например. Втора характеристика – те трябва да са обособени! Атмосферният въздух окола нас не е обект, докато този в газовата бутилка е обект – обособен е. Водата в морето не е, в бутилката е.
- Трета характеристика – достъпност; да има възможност да е в гражданския оборот; да може да се ползва от гражданските субекти. Хората и парцели не са обекти на правото. Но органи, отделени от човешкото тяло са вещи (за трансплантация), телесните течности също (кръвта). Всички други живи същества, т.е. животни, се считат за вещи. Енергиите също са вещи (електроенергия), защото ако енергията не е вещ, не може да бъдеш съден за кражба на ток (всеки плаща за него).

Видове вещи:
- Недвижими вещи – земята, растенията, сградите и другите постройки и въобще всичко, което по естествен начин или от действията на човека е прикрепено трайно към земята.
Всички други вещи и енергията са движими вещи.
- Недвижими вещи = недвижими имоти; „движим имот“ няма, само движими вещи. Това е най-важното деление на вещите.
Форма на сделките спрямо вида вещ – в следващата лекция. Когато е недвижима вещ, сделката се осъществява чрез нотариален акт (ЗЗД – 18).

Според качеството потребност – тоест дали с първото ползване на вещта се прекратява нейното съществуване (храната). Вещите с първо ползване = на унищожаването им са потребими. Всички останали вещи са непотребими (като недвижимите имоти). Движимите вещи могат да са едното или другото.
- Делими и неделими вещи – критерият е не дали вещта може да се дели на части, а дали разделянето й на части я унищожава или се запазва. Всяка техника, машина или съоражение са неделими вещи (телефон, кола и т.н.; частите са по-несъществени и евтини спрямо цялото). Ако разглеждаме водата в бутилката или на части в няколко чаши, няма значение,
Има 3 типа неделими вещи:
- Неделими вещи по природа – живите същества, които са вещи (животните)
- Неделимост по закон – всички парцели земя с постройки до имот с оределена площ и изглед към улица. Регламентирано е по закон. Принципно вещите могат да бъдат разделени, но законът забранява.
- Неделими вещи по предназначение – вещите, които се продават на чифтове и други.
Според възможността вещите да са предмет в сделки – да участват в гражданския оборот и такива, които са извън него. Например нещата, които са публична и държавна собственот (плажна ивица) не могат да са предмет на правни сделки.
- Главни вещи и принадлежности – една вещ с елементи, които могат да имат самостоятелно съществуване; но които се разглеждат като част от главната вещ (пр.: кола и резервна гума, крик, аптечка). Разглеждат се като част от главната вещ. Ако я купуваме, очакваме да я има (освен ако не е казано друго).
Съвкупност от вещи – такова обединение от вещи, които могат да съществуват напълно самостоятелно и не моце да се определи кое е главната вещ и кои са принадлежащите. Цялата вещ се разглежда като една съвкупна вещ (пр.: да си купиш стадо животни, библиотека с книги)
Специални видове вещи – „плодове“. Вещи, които се отделят от други вещи; имат след отделянето си самостоятелност, съществуване и стойност. Отделянето има не унищожава и не намаля стойността на вещта майка. Плодовете могат да се делят на естествени и граждански.
- Естествени – резултат от физиологични и биологични процеси. Могат да са ограничени (от растение, от животно (малко животно)) или неорганични (природните ресурси от мина, кариера , нефтено находище). Събирането на неорганичните плодове води до изчерпване на вещта майка, но то е отдалечено във времето. Собствеността на вещта майка е собствеността на плодовете (овощна градина и плодовете й)
- Граждански – които възникват на базата на правни сделки (пр.: наемните плащания на вещ, която трайно си отдал под наем)

Два други обекта с правно значение – пари и ценни книжа – те са движими вещи, но специфични с допълнителни характеристика. Затова се разглеждат самостоятелно, а не като вещи.
Пари – платежно средство; специален еквивалент за стойност; в основата на всяка една стопанска дейност.
Всеки материален обект може да бъде оценен в пари. Може така да се превърне в граждански оборот.
Валутата в дадена държава е официалното платежно средстви у никой там не може да ти откаже плащане.
Парите днес нямат златно покритие, парите са измерителнас стойност. Най-важното качство на парите е тяхното количество. Когато говорим за пари трябва да отчетем особеностите и разликите между националната валута и чуждестранните валути. Чуждестранните валути, макар също да са пари, нямат качеството на признато платежно средство и тяхното използване в България е възможно само след траснформирането им в национална валута.
Ценни книжа – има спор ценни книжа или ценни книги. Книжновно правилно е книги, но масово се използва книжа. На първо място ценните книги са документи. Вещта трябва да има материализирани писмени знаци и с тези знаци трябва да е материалнизирно изявление. Вещта върху, която е материализирано най-често е лист хартия. Второ – в Гражданското право документите биват 2 вида – диспозитивни (документи, които материализират правни сделки и произтичащите от тях права; пр.: договор), удостоверителни документи (те матерериализират нещо, което се е случило извън документа; материализират някакъв факт, който се е случил извън документа). Трето – ценните книги са частни документи, т.е. те никога не се издават от държавни лица или длъжностни органи, винаги се издават от частноправни субекти (физически и юридически лица). Последно – между правата, които документът реализира и самия документ, съществува такава зависимост, че правата не могат да бъдат упражнявани или прехвърляни без да притежаваме фактическата власт върху самия документ или без да прехвърлим самия документ (пр.: ако си загубим нотариалния акт, не губим собственост върху апартамента си; отделните видове договори не са ценни книги; при ценните книги, изгубването на документа води до изгубване на правата). Кои документи са ценни книги изрично се посочва от закона.

Видове ценни книги:
Първо деление – налични и безналични:
Казаното до тук като характеристика се отнася само за наличните ценни книги. Безналичните ценни книги са прехвърлими, не са вещи сами по себе си, а права. Ние ще говорим само за наличните:
- Поименни ценни книжа – върху лицевата страна на документа се изписва името на лицето, в чиято полза е излязла. Прехвърлят се чрез цесия.
- Ценни книги на заповед (заповедни ценни книги) – тези ценни книги се прехвърлят чрез джиро (джиросване) – прехвърляне на едностранна правна сделка.
- Ценни книги на преносител – прехвърлят се чрез предаване; изрично няма посочено никакво име, защото който притежава книгата се счита за неин собственик.
Едни от видовете ценни книги се наричат акции – категоризират правото да се участва в акционерно дружество. Те могат да бъдат поименни акции или акции на преносител.
Важно!!! Поименните акции не са поименни ценни книги, а са ценни книги на заповед.

Втори критерии – според това кога възникват правата върху материализираните ценни книги:
- Конститутивни – със създаването на ценната книга възниква и правото, което тя материализира (пр. менителница, запис на заповед, чек)
- Легитимационно – разпоредителни – правата могат да възникнат преди да бъде издаден документът, но след като бъде издаден, правата могат да се упражняват и да се прехвърлят само от собственика на документа

Трети критерий – с оглед какви права материализират:
- Ценни книги, които материализиват парични вземания (менителница, запис на заповед, чек и облигации)
- Ценни книги, които материализират право да се получи определена вещ или определена стока, т.нар. стокови ценни книги (пр.: коносамент, който се издава при договорите за превоз и т.нар. стоков запис, който е свързан със складовите сделки)
- Ценни книги, които материализират членствените права в едно ЮЛ (пр.: акциите, които материализират членството в акционерно дружество)

Последно деление:
- Търговски – такива, които се издават във връзка с определени търговски сделки (материализират парични вземания и права върху стоки)
- Инвестиционни – свързани са със стремежа да се извлече доход от финансирането на едно ЮЛ (пр.: акциите и облигациите)
Следващ вид обекти – нематериалните блага – неща, които не са вещи, от които могат да бъдат оценени пари, т.е. са блага, предмет на гражданските правоотношения.

Нематериалните блага биват основно 2 вида:
- Обекти на авторско право – това са обектите, свързани с изкуството (авторство на книга, на музикално произведение, на картина или друг обект на изобразителното и приложното изкуство). Тук най-общо става дума за идеи, които стават обекти на правото в момента, в който са изложени на материален носител. Защо говорим за нематериални блага? Защото при тези обекти съществено е нематериалният носител, не страниците на книгата, а тяхното съдържание. Стойността на книгата идва от авторството.
- Обекти на индустриална собственост – идеи, които са свързани с науката или с бизнеса (патенти, изобретения, формули и т.н.); идеи за това как може да се прави нещо по-ефективно, които отново са материализирани върху материален носител; тези идеи стават обект на правото в момента, в който бъдат материализирани по някакъв начин
Последен вид обект на гражданско правоотношение – фактическо състояние – фактическа даденост, която има икономическо значение (пр.: доброто име на един търговец, клиентелата на един ресторант); това е нещо, което стои близо до патентите и авторските права, но не може да бъде материализирано; те са обект на граждаското право, защото могат да бъдат оценени в пари, т.е. те са блага, които могат да бъдат обект на гражданско правоотношение. За да бъде признато дадено фактическо отношение за обект на правото самият закон трябва да признае, че даденият обект има такова качество.