13. Органи на юридическите лица и критерии за тях.

Съобразно функциите:
- Върховен орган – най-често се нарича Общо събрание. При ЮЛ на Гражданското право, в Общото събрание участват членовете на ЮЛ, а при Търговското право участват собствениците на ЮЛ, които се наричат съдружници или акционери.
- Управителни органи – състоят се от тесен кръг професионалисти, действат постоянно и те взимат ежедневните решения (какъв договор да се сключи, кой да се наеме на работа, кой да се освободи).
- Контролни органи – не съществуват задължително при всички ЮЛ, но където ги има, осъществяват по-скоро контрол върху управителните органи.

Според броя на лицата, които са включени в един орган:
- Еднолични
- Колективни – обикновено се състоят от нечетен брой лица, защото обикновено вземат своите решения на принципа на мнозинството.

Доколкото всяко ЮЛ разполага с някакъв Върховен орган, според броя на Управителните органи, биват:
- Едностепенна система на управление
- Двустепенна система на управление
- Многостепенна система на управление

Представителството на ЮЛ се извършва от Управителния им орган и най-често от изрично посочено определено лице от състава на този Управителен орган (ако е колективен, ако е едноличен, се извършва пряко от лицето). Представителството на ЮЛ винаги подлежи на вписване в съответния регистър, това е най-важният въпрос, който вълнува третите лица. Общият принцип при представителството на ЮЛ е, че лицето, което представлява ЮЛ има неограничена представителна власт, т.е. то може да извърши всичко, което може и самото ЮЛ. Съставът на Управителните органи и тяхното представителство подлежат на вписване в Търговския регистър и са публично достъпни за всички трети лица. Ако вписването в ТР е началото на живота на ЮЛ, то смъртта е в момента, в който съответното ЮЛ е заличено от регистръра. До заличаването от регистъра се стига след неговото преобразуване или прекратяване. За прекратяване говорим, когато съответният Върховен орган на ЮЛ, вземе решение за прекратяване на неговата дейност; обичайният случай е, че до прекратяване се стига с решение на Общото събрание. Само по себе си извършването или неизвършването на дейност не е основание за прекратяване на дейност. Решението за прекратяване е реципрочно на решението за основаване на дружеството. След като е взето решение за прекратяване, дружеството продължава да съществува, докато не бъде заличено от регистъра. Съществува процедура по ликвидация, която означава реалното прекратяване на дейността на дружеството (изълнение на всички задължения, събиране на всички вземания, осребряване на имуществото). Ако от продажбата на имуществото се съберат средства, за погасяване на всички негови задължения, то процедурата по ликвидация се счита за успешна; ако средствата не са достатъчни, се стига до процедура по несъстоятелност. Има една особена форма на прекратяване на дружеството, която се нарича преобразуване – прекратяване на ЮЛ без ликвидация и едновременно с това, образуване на ново ЮЛ. Традиционните форми на преобразуване са 4: сливане (същестуват 2 самостоятелни ЮЛ, които вземат решение да прекратят дейността си и да образуват ново ЮЛ), вливане (съществува ЮЛ, което прекратява дейността си и прехвърля всичките си активи и пасиви към друго дружество, което става носител на всички права и задължения на вече прекратеното ЮЛ), разделяне (едно съществуващо дружество се прекратява и от него се образуват 2 или повече нови), отделяне (едно ЮЛ прекратява дейността си и с отделеното имущество се създава ново ЮЛ).