12. Юридически лица

Те съществуват само доколкото правните норми придават на определено образувание качеството на юридически лица. Самото поняие не дефинирано никъде в българското законодателство. Съществуват множество видове, които са юридически определени и от тях се извеждат понятията. Най-голяма уредба има при търговските дружества.
*юридическо лица – създадено по ред, определно от закона социално образувание, което може да придобива права, да поедма задължения и да извършва правни действия чрез своите органи. Това казва българската теория.

Според световната теория – има 2 характеристики:
- Юридическото лице е самостоятелен правен субект, различен от физическите лица, които са го създали, участват в него или са част от него
- Те функционират на принципа на ограничената отговорност, т.е. физическите лица, които са учредили, участват или са част от органите на юридическото лице, не отговарят лично за него.

В България:
- Изкуствено образувание, създава се на ред, предвиден в действащото законодателство. Могат да се създават само ЮЛ, които са предвидени в закона.
- При него не съществува разделение на понятията правоспособност и дееспособност. Имат правосубектност, която възниква от момента на тяхното създаване и приключва в момента на тяхното прекратяване. Няма логика да съществуват недееспособни ЮЛ. Те са едновременно и правоспособни и дееспособни. Те са самостоятелни субекти на правото.
- Като обществени образувания, те се характеризират със своята организация; ЮЛ реализират дейност с помощта на ФЛ.
- ЮЛ имат собствено имущество, то е отделно и самостоятелно от имуществото на ФЛ, които са го създали, участват или са част от органите на ЮЛ, не отговарят лично за него.

Периоди на съществуване на едно ЮЛ
Възникване – раждането на ЮЛ се нарича учредяване, създаване. Нашето право познава 3 различни системи за създаване на ЮЛ:
- Разпоредителна/концесионна система – идеята е, че ЮЛ лице възниква по силата на властнически акт; днес това става на базата на законодателен акт на парламента; исторически погледната, тя е била характерна за възникването на всички ЮЛ; днес тя е характерна за тези на публичното право – това са министерства, държавни агенции и т.н., те са известни с наименованието учреждения. ЮЛ на частното право НЕ възникват по разпоредителнта система; те възникват основно по следващата система
- Нормативно-контролна система – законодателството определя кои са предпоставките за възникването не едно ЮЛ и в последствие административен орган извършва проверка на документите, с оглед на тяхната законосъобразност. Тук фактическият състав е сложен и смесен. Първият елемент от фактическия състав е провеждането на т.нар. Учредително събрание, на него всички ФЛ или въобще всички лица, които искат да учредят едно ново ЮЛ, първо трябва да вземат решение за учредяване, второ – да приемат юридически акт и последно – да изберат органите, които ще осъществяват дейността. Решението за учредяване и решението, с което се приема юридическият акт, трябва да бъдат взети единодушно. Ако някой от членовете не е съгласен, той просто губи качеството си на учредител. Понякога за учредяването на дадено ЮЛ, законът предвижда минимален брой учредители. Общият принцип е, че са необходими поне двама учредители; има изключения – за някои видове ЮЛ – може един учредител, а за други – изискването за минимален брой учредители е по-голям от двама. След Учредителното събрание идва охранително производство, което се развива или пред Окръжния съд, на територията, на който се намира седалището на ЮЛ, или пред съответното регионално отеделение на Агенцията по вписванията (за ЮЛ на Търговското право). Без значение пред кой орган се извършва, това производство се изразява в преглед на представените документи, които представят извършените действия на Учредителното събрание, като този преглед е само и единствено за законосъбразност, т.е. дали извършените действия отговарят на изискванията на закона, няма проверка за целесъобразност. Вписването е третият елемент на фактическия състав. Вписването на ЮЛ в регистъра има конститутивно действие. То се смята за възникнало от момента на вписването. От този момент възниква и неговата правосубектност. Вписването има т.нар. оповестително действие – вписаното обстоятелство се счита за известно на всички трети лица. Има и т.нар. действие на обществено доверие – вписаното обстоятелство се счита за съществуващо, без значение дали съществува, или не, за невписаното – същото.
- Разрешителна/лицензионна система – по нея възникват ЮЛ на частното право, но не какви да е, а само определени видове търговски дружества. Между Учредителното събрание и проверката, при разрешителната система, се добавя нов елемент – разрешение за извършване на специфичен вид дейност, което се дава от определен от закона административен орган. Такова разрешение е предвидено за банки, инвестиционни посредници и др. Когато става дума за издаване на разрешение, не става дума само за проверка за законосъобразност, а вече става дума и за проверка по целесъобразност. Тази допълнителна проверка дава разликата между нормативно-контролната и разрешителната система. Тук се проверява и дали е налично разрешение от съответния орган.

Белези на ЮЛ:
- Името – когато става въпрос за ЮЛ, името се нарича наименование, с при търговските дружества, говорим за фирма. Наименованието се определя свободно от учредителите, като то трябва да отговаря на няколко изисквания – изискване за изключителност (да няма друго ЮЛ в същия съдебен район, а при търговските дружества да няма изобщо друго ТД със същото наименование); за неизключителни се броят имена, които не са напълно идентични (пр. да са разделени само с тире „Каро“ и „Ка-ро“); следващо изискване – изискване за истинност на наименованието. Никъде няма пряко изискване наименованието да е свързано с дейността или с името на някои от учредителите, но е недопустимо, например, предприятие, което ще извършва търговия, да включва в наименованието си „аптека“; трето – наименованието следва да не накърнява добрите нрави. Това са трите общи изисквания към наименованието. ТЗ посочва, че наименованието се изписва на български език. В последно време възниква объркване какво означава да е изписано на български? За сега основното правило е, че името трябва да е написано на кирилица (пр.: Агрикълчъръл Пропъртис). Може да го има и на английски.
- Седалището и адресът на управление – седалището е само и единствено населеното място, в което това юридическо лице е регистрирано; адресът на управление е конкретният адрес в това населено място. Трябва да се има предвид следното – седалището и адресът на управление се вписват в търговския регистър, но няма пречка този адрес да е например домашният адрес на някой от учредителите на дружеството или адвокатската кантора, която е консултирала фирмата, не е задължително там да се работи.
- Предмет на дейност (за търговските дружества) или цели – тук важи общият принцип, идващ от Търговското право – предметът на дейност не е ограничаващ за целта на дружеството. Този предмет на дейност все пак трябва да дава някаква насока за дейността.
- Устройствен акт на ЮЛ – в него трябва да са уредени първите 3 белега, но също така са уредени органи на управление, съотношение между органите, възможност за изгубване на членство. Този устройствен акт е публичен и трети лица имат достъп до него. Учредителен акт има при фондациите, при сдруженията се нарича устав. Какво е самото наименование няма съществено значение, съдържанието на тези документи до голяма степен е еднакво.