11. Ограничаване на дееспособността.

Свързва се с конкретна личност. Предпоставките за ограничаване на дееспособността са 2 и трябва да са налице едновременно:

1. Болестно състояние, което засяга физическото и психическото състояние на човека – слабоумие (недоразвитост на ума при раждане) или душевна болест – тя може да засегне нормално развит за възрастта си индивид

2. Болестното състояние да има за последица лицето да не може да се грижи за своите работи. Тоест да изпълнява правата и задълженията си; да не разбира съдържанието на нормите, да не разбира значението на своите и чуждите постъпки, да не може да формира воля с някаква цел – това са измеренията на „своите работи и грижата за тях“

Има 2 измерения на запрещението:
- Лицето да не може въобще да се грижи за своите работи
- Лицето да не може да се грижи добре за своите работи
В този случай (1 и 2) лицето се поставя под запрещение. Това не е наказание за него, а защита на лицето и близките му. Основание за поставяне под запрещение е трайността на болестното състояние. Иначе всеки може да изпадне в един вид депресия.
- Пълно запрещение – пълна недееспособност – малолетни (приравнения)
- Ограничено запрещение – непълнолетни лица – не могат да се грижат добре
Поставянето под запрещение е исково производство – искът може да се предяви от съпруг, роднини, кредитори, прокурора; те са ищци, ответник е въпросното лице.
При запрещение (иск) има съдебен спор (защитава се лицето срещу недобросъвестен роднина например). Докато в случая с безвестното отсъствие няма спор, едната страна я няма.
Друга особеност е, че съдията трябва да придобие непосредствена представа за въпросното лице. Ако лицето откаже да присъства, съдът може да го доведе принудително. Ако пък е в психиатрична клиника, съдията трябва да отиде там.
Съдът не е задължен да постави исканото запрещение. Негово е решението пълно или ограничено запрещение да се наложи. Следва ограничаване дееспособността на лицето.
Учредява се и настойничество/попечителство над лицето. Ако няма съпруг/а – родителите. Ако лицето е психиатрично заведение – директорът. Ако няма такива лица, се поставя/назначава такова. Наредба в семейния кодекс – смесват се две предпоставки.
Каква е процедурата по назначаване на настойник – кметът на общината или определено от него лице се занимава с това. Всъщност се назначава Настойнически съвет – настойник, заместник-настойник, двама съветници – настойникът се грижи за запретения, управлява имуществото му, представя го пред 3-ти лица. Може да му прехвърля права само при нужда или полза. Всички приходи на запретения от имуществото му трябва настойникът да ги внесе във влог и всяка година да дава отчет на Настойническия съвет. Заместник-настойника прави същото при нужда; представлява запретения при конфликт между него и настойника.
Поставяне под ограничено запрещение – сключва сделки със съгласието на своя попечител. При непълнолетните със съгласието на родителите.
Макар душевната болест да е необратима, може да се иска от съда отмяна или промяна на вида на запрещението, ако има промяна в състоянието на лицето.

3. Правна индивидуализация на ФЛ – свързана е с участието на ФЛ в определени взаимоотношения, с които те придобиват права или задължения. Белези на правната индивидуализация са име, адрес, възраст, грамотност, брак и т.н.

Има 4 съществени белега:
1) Водещ индивидуализиращ белег на ФЛ е тяхното име – словесно наименование, което всяко ФЛ притежава по Закона за гражданското регистриране. Към собственото име има 3 забрани – то не може да е осмиващо, опозоряващо обществено неприемливо. Избира се изцяло от родителите. Ако няма съгласие между тях – съставящо акта за раждане. Бащиното име е по бащата, ако не е по името на майката или по името на нейния баща. Фамилното име е като с бащиното – бащата, майката, баща й.
Промяна на името – с молба до съда с две хипотези:
- Името е осмиващо
- Важни причини (не може да е не ми харесва просто, трябва основателна причина)
Новост в закона е, че ако човек е познат с някакъв псевдоним, то той може да се прибави към името му.
2) Административен белег – т.е. ЕГН-то; формира се по закон. То обаче не може да е идентично с нечие друго (докато имената могат да са еднакви и трите)
3) Адрес на лицето – еднозначно описание на мястото, където то живее или в което лицето избере да бъде вписано. Адресът включва име на областта, общината, града, може да включва улица, ж.к. и др.
* Постоянен адрес – където е вписан в регистъра на населението; по лична карта.
* Настоящ адрес – където лицето пребивава в момента.
Регистрите за постоянен адрес са публично достъпни; настоящият не е.
4) Номер на лична карта – практиката го е наложила като индивидуализиращ белег.

4. Актове за гражданско състояние – официални писмени документи, които се съставят от общините, за да установяват факти от живота на едно ФЛ – брак, раждане, смърт. Тоест те са 3 вида:
- Актове за раждане и смърт – имат само установително значение; съдържанието им е посочено по закон.
- Актът за граждански брак има особено място. Той има конститутивно действие. Ако няма акт, няма брак, без значение на процедурите и ритуалите, които са сключени. Църковният брак няма правни последици.