10. Физическите лица като субекти на правото.

Базисната уредба като цяло за субектите на правото е в Закона за лицата и семейството. Обнародван е през 1949 г. и е претърпял много изменения. От 150 члена, сега има само 20 разпоредби.

1. Правоспособност на ФЛ – призната и гарантирана от закона; годност на всяко живо същество да бъде носител на субективни права и правни задължения (за да бъде „нещо“ субект на правото, то трябва да е правоспособно)
Правоспособността е абстрактна възможност за придобиване на права и задължения. Абстрактна възможност – всяко правоспособно лице може да придобива права и задължения, но няма някакви конкретни общи.
Правоспособността е предпоставка за придобиване на субективни права; тя не зависи от волята на самото лице.
Легалната дефиниция е в чл. 1 от ЗЛС. Най-вече след раждането може да имаш право на живот, на име и др., но и наследствени – по закон има право да наследи своите родители.
Правоспособността и дееспособността се дефинират с 3 части – начало, край, съдържание. Например за правоспособността началният момент е раждането, крайният момент е смъртта. Съдържанието е динамично/променливо – всички възможни субективни права и задължения, които правото урежда да съществуват. Кръгът на тези права и задължения би могъл да се променя в човешкия живот.
Например преди 1989 г. едно лице е било правоспособно да притежава едно жилище, но след новата конституция, обхватът на правоспособността се увеличава (много имоти). Правото на собственост не може да бъде и ограничаване.
Единственото ограничение, което нашето право изрично урежда, е в защитата на лицата, които не са достигнали пълнолетие (чл. 130/4 от Семейния кодекс). Те са изключени от правоспособността.
Когато физическият край на лицето не може да бъде установен, има уреден институт за обявяване на безвестно отсъствие и смърт (чл. 8 до 19 от ЗЛС). Предпоставки за прилагането му:
- ФЛ да е изчезнало
- Да няма сведения за него (2-те са свързани)
Ако предпоставките са на лице, институтът предполага 3 действия:
- Веднага след констатиране на безвестно отсъствие, всеки може да поиска (в съда) да се назначи някой, които да управлява имуществото на отсъстващия и да се грижи за интересите. Няма нужда от издирване, полиция и т.н., просто лицето да го наема (1-2 седмици може би).
- Когато отсъствието продължи 1 година – същите заинтересовани лица или прокурорът може да поискат лицето да бъде обявено за безвестно отсъстващо. Последицата е, че неговите наследници ще бъдат въведени във временно управление на имотите му (оприличава се на смърт). Издръжка, пенсия и др. се прекратяват да му се плащат (след обявяване на смърт може да се плащат пак на съпругата, например). Задълженията обаче отиват при наследниците.
- Ако безвестното отсъствие продължи над 5 години, тези лица могат да поискат обявяването на смъртта на лицето. Последиците от обявяването й се приравняват на физическа смърт = прекратяване на правоспособността на лицето.
Няма нужда да се минава поетапно през всичко. Същественото е колко време е минало от отсъствието.
Изключение – разпоредба от Семейния кодекс за случай при военни действия и други бедствия – нужно е да са минали само 2 години отсъствие за обявяване на смъртта.
НО в съвремието и това е много. Например при срутването на кулите близнаци – защо хората да чакат да обявят близките си за починали чак след 2 години…
Какво става, ако се появи обявление за отсъствие – последиците се прекратяват. Но никой не му дължи пари на заем за имоти или пари за натрупани задължения към него. Продължава се от този момент нататък.
Но ако отсъстващият е бил обявен за:
- За умрял, той може да изисква всичките си имоти. Ако тези имоти са били прехвърлени безвъзмездно (дарение) – пак може да си ги иска. Ако имоти са продадени вече, не може да ги иска обратно, но може да иска цената/парите от наследниците;
- Може да поиска възстановяване на възмездно от чужд имот, ако наследниците са били недобросъвестни;
- Обявено за мъртво лице може да поиска пак издръжка, пенсия и т.н. Единственото, което не може, е брака.

2. Дееспособност на физическите лица – призната и уредена от закона възможност на ФЛ със свои лични действия да придобиват права и да приемат задължения. Тоест възможността правоспособни лица да се възползват от своята правоспособност.
Дееспособността настъпва, когато човешко лице достигне физическа и интелектуална зрялост за приемане на права и задължения. Законодателят е определил дата, на която всички лица придобиват дееспособност – 18 г. Дееспособността се прекратява при смъртта на лицето. Но може да се прекратява дееспособността и ако лицето бъде поставено под запрещение.
Правоспособността е по-голямото то дееспособността. За да е дееспособно едно лице, то трябва да е правоспособно.

3. Деликтоспособност на ФЛ – възможността едно лице да носи гражданска отговорност за своите действия, чрез които е причинило вреда на друго лице. Критерият за достигане на деликтоспособност на лицата не е абстрактен както при дееспособността (18 г.), а е конкретен – с огледан ситуацията и причинените вреди.
Правоспособността не се ограничава, докато дееспособността може да бъде ограничена. В нашето право има три степени на дееспособността:
- Пълна дееспособност – лицата, навършили 18 г. Гражданското пълнолетие е уредено в чл. 2 от ЗЛС. Тази уредба важи за всички клонове на частното право (търговско, трудово и др.)
*специфична хипотеза за пълната дееспособност – чл.6, ал. 4 от ЗЛС – лица на 16 г. с разрешение на районния съд да сключат брак при важни обстоятелства (бременност и др.)
N.B. – със сключването на брак, лицето придобива пълна дееспособност!
- Ограничена дееспособност – лицата между 14 – 18 г.; законът ги нарича непълнолетни. Напълно са дееспособни в две насоки: самостоятелно да сключват сделки за задоволяване на текущи нужди (магазин) и сделки на разпореждане със собствени придобити ресурси (пари от работа през лятото).
Други сделки стават със съгласието на родителите – попечителско съдействие.
- Пълна недееспособност – от раждането до 14 г. лицата не могат да сключват никакви правни сделки. Дете в лавка – сделката е недействителна, няма правни последици; това е така, защото законът е от 1948 г.
*Законът за закрила на детето дава известни права – всяко лице, навършило 10 г. има право да бъде изслушано при административно или съдебно производство, което го засяга. При развод – при кой да остане детето. Преди този закон мнението на детето не е взимано под внимание.