1. Понятие за частно право. Система на частното право (ЧП). Предмет и система на общата част на гражданското право и на облигационното право.

Има 2 критерия за определяне системата на частното право:
- Предмет на правно регулиране – обществените отношения, които даден правен отрасъл се опитва да уреди
- Метод на правно регулиране – този метод е допълнителен, но за нас е основен тъй като дава възможност да разберем два големи отрасъла – частно и публично право
Има 2 метода на правно регулиране:
- Метод на властващи и подчинени – в публичното право
- Метод на равнопоставеността – в частното право
Частното право е изградено основно от диспозитивни норми. ЧП регулира отношенията между равнопоставени субекти. ЧП не е единен отрасъл; то се състои от много дялове и техните клонове.

Дялове на частното право са: гражданско, търговско, трудово, международно частно и гражданско-процесуално право. Тези 5 дяла не са напълно равнопоставени, като тяхна основа (начало на техния произход) е гражданското право. ГП днес се разглежда като обща част на ЧП.
Когато говорим за система на ЧП, следва да разгледаме тези 5 дяла и съотношението им. Когато говорим за основи на ЧП, ние ще говорим най-вече за основи на ГП.
Първата систематизация на ГП откриваме още в Римското право (Юстиниановата кодификация). Двете основни систематизации на ГП са свързани с два документа от 19-ти и началото на 20-ти век. Първият – Наполеоновият кодекс (френският граждански кодекс - 1808 г.). Тази кодификация съдържа 3 основни части: за лицата; за имуществата; условията за придобиване на имущество. Тази система се нарича институционална (от институционализма на Гай). Втората кодификация е Немският граждански законник (1894; в сила от 1900 г.). Системата е пандетна. Решаващ елемент е наличието на обща част (група правила, приложими във всички други клонове на ГП). Пандетната система се състои от: обща част, вещно, семейно, наследствено, облигационно право и право на интелектуална собственост. Това е системата, по която е изградено и българското гражданско право.
Уредбата на всеки един от клоновете е в един/много нормативни актове. В България е нямало граждански кодекс, който да обединява тези клонове. Защо? – липса на добра организация, слабост и неуредба на правните норми. От края на 90-те години се смята, че подобна кодификация е излишна. Вече се смята, че липсата на кодификация е предимство, а не недостатък. Заради това, че в ЕС няма обща европейска кодификация. Въпросът за гражданския кодекс се възприема като част от миналото.
В рамките на това, което днес наричаме ГП, европейски регламентации няма. Последните години в Чехия и Унгария се приемат кодекси, например.

С какво се занимават клоновете на частното право /ГП/:
- Обща част – това са общи разпоредби, приложими във всички други дялове на ЧП. Когато се извършва препратка към ГП, всъщност препратката е към общата част; НА, в който тази част е уредена, е ЗЗД.
- Вещно право – урежда отношенията между частноправни субекти във връзка с отделните имущества, движимата и недвижимата собственост. Разглеждат се въпроси като владение, право на собственост, съсобственост, ограничени вещни права, придобивни способи.
- Облигационно право – основните въпроси, които засяга са сделките, в частност договорите – сключване, изпълнение, неизпълнение, предаване на правата по тях, обезпечаване на правата по тях.
- Семейно право – занимава се с лични и неимуществени взаимоотношения между равнопоставени субекти. Обект са неимуществените взаимоотношения между субектите. Има сериозна връзка между семейното и наследственото право.
- Наследствено право – урежда отношенията между субектите, възникващи при смърт.
- Право на интелектуална собственост – не е съществувало в началото на пандетната система; може да се разглежда като контрапункт на вещното право; авторското право е само един от дяловете на ПИС.

Други отрасли на частното право:
- Търговско право - ТП като наука има самостоятелен характер. ТП не се отличава по нищо от ГП, с изключение на субектите, които участват. При ГП са физически и юридически лица без стопанска цел, а в ТП са търговците и търговските дружества. Отделянето на ТП от ГП не се основава на субектна характеристика, а по-скоро на търговски отношения, на множество регулации, на които са подложени отделни търговски дейности; все повече търговски дейности са подложени на административни регулации. Уредено е в множество актове; основният е Търговският закон.
- Трудово право – кодифицирано е в Кодекса на труда. Произлиза от ГП. В Римското право е имало един общ наем, разделен на три части, от които едната – наем на труд. Оттам се развива целият този дял. Правото и теорията на ТП приема, че субектите не са толкова равнопоставени – взаимоотношенията имат 2 страни – работник и работодател. По-голяма част от трудовото законодателство е насочена към защита на правата на работника. Никоя от страните не е носител на власт, неравнопоставеността е просто в икономическото положение. ТП се опитва да балансира тази неравнопоставеност.
- Международно частно право – обхваща отношенията в изброените дялове, но с международен елемент (пр.: между граждани от различни държави). Състои се от т.нар. колизионни норми – дават отговор на въпроса чие право трябва да се приложи, кой е приложимият закон. МЧП в България е кодифицирано.
- Граждански процес – това е последният дял на ЧП, който всъщност не е дял… произтича и е обвързан с частноправните отрасли.