8. Правно–историческо развитие на институцията на държавната служба и държавните служители в България. Закон за държавните служители от 1922 г.

За първи път института за държавната служба у нас се споменава в търновската конституция , където се казва че само български поданици могат да заемат длъжности по държавна , военна и обществена служба въз основа на търновската конституция е издаден и 1 закон за чиновниците по гражданското ведомство , които е приет през 1903г. в закона се поставят и първите изисквания към кандидатите за държавна служба свързани с българско гражданство и възрастов ценз 21 г. Законът е допускал и възможността за назначаване на чужденци , но само при положение че службата изисква специални познания , които не притежават български граждани кандидати за служба .През 1906 е приет нов закон по гражданското чиновничество, който дава по широки определения на понятието чиновници, и като такива той определя всички граждани назначени на държавна служба получаващи заплата от държавното съкровище .За разлика от предишния закон той въвежда , различия м/у чиновници и служещи .Числеността на чиновниците , вида и класа на длъжностите които заемат ,ценза които трябва да притежават и акта с които се назначават , се определя отделно за всяко министерство със специални закони .Този закон е отменен през 1922г. с приемането на закона за държавният служител.Това практически е и първият специален закон в областта на държавната служба , който дава подробна и трайна нормативна уредба , на отношенията м/у държавата и нейните служители .Законът определя за държавни служители, лицата назначени на държавна служба с месечна или годишна заплата .Той прецизира и условията на които трябва да отговаря кандидата за заемане на държавна служба .Като наличието на определени изисквания се доказвало с документи приложени към молбата за назначение .Законът за първи въвежда стажантски и практикантски длъжности .Законът определя и условията за назначаване на държавна служба изискващи указ или заповед на съответния ръководител на ведомство .А също и стъпването в длъжност и срок в който трябва да се извърши то .Законът за първи път определя и основните правила и задължения на различните видове държавни служители .През 1940г. без да се отменя ЗКДС се приема и отделен закон за длъжностите , цензовете , заплатите и възнагражденията на държавните служители .Този закон е в сила до 1947г. закон за щатните таблици на държавните служители.През 1951 г. с влизането в сила на кодекса на труда са отменени всички закони уреждащи статута на държавните служители .Новия кодекс на труда уеднаквява правната уредба относно работниците и служителите в това число и държавната служба.От тогава до 1999г. отсъства в българското законодателство нормативна уредба на държавната служба .