6. Конституиране на Народното събрание.

Конституиране, организация и ред на дейност на Народното събрание. Заседания, кворум, мнозинства

Заседанията се ръководят от председателя или от заместниците му. За желаещите да се изкажат, се съставя списък. Думата за изказване се дава, като се редуват представителите на различните парламентарни групи. Въпроси извън дневния ред не могат да се обсъждат. За да се осигури свобода на изказванията, се дава възможност да се правят до три изказвания от народни представители, които поддържат различно становище от това на своята парламентарна група. Присъстващите на пленарното заседание министри могат да вземат думата винаги, когато я поискат.
Народният представител може да се изказва по същество по обсъждания въпрос само едни път. За да се разменят мнения и действително да се дискутира по обсъжданите въпроси, народните представители могат да отправят реплики към изказалия се депутат. Репликата е възражение по направено изказване. На репликата народният представител има право на отговор – дуплика.

Гласуването е лично. То може да се извърши явно и тайно. Гласува се „за”, „против” и „въздържал се”.

Пленарното заседание може да бъде прекратено или отложено с решение на пленума по предложение на председателя или на парламентарна група. Прекратяването означава, че заседанието с този дневен ред няма да бъде възобновено. Отложеното обсъждане на въпрос от дневния ред ще продължи на заседание в друг ден. Заседанията могат да бъдат прекъсвани от председателя за определено време.
За заседанията се води пълен стенографски протокол.

За да се проведе заседание на пленума на НС и да се приемат решения, е необходимо присъствието на определен минимален брой народни представители, които представляват кворума. Кворумът зависи от изискващото се мнозинство за приемане на съответните актове. Той е основата, върху която се изчислява мнозинството.
Обикновеното мнозинство представлява повече от половината от гласовете на присъстващите народни представители. С такова мнозинство се приемат закони, решения, декларации, обръщения.
Абсолютно мнозинство е повече от половината от гласовете на всички народни представители. С такова мнозинство се гласува вот на недоверие на МС, приема се решение и пр.
Квалифицирано мнозинство са гласовете на 3/4 или 2/3 от всички народни представители. То се прилага при приемане, изменение и допълнение на Конституцията
Организацията на работата на Народното събрание се осъществява въз основа на Конституцията и на Правилник , който се приема от НС. По своята същност правилникът е нормативен акт, регламентиращ вътрешната организация и дейността на НС, като разпоредбите са в съответствие с Конституцията. В правилниците на отделните НС се забелязва както приемственост по отношение на организацията и дейността, така и спецификата на всяко от тях. Още УНС приема Правилник за вътрешния порядък , наричан от депутатите “Уредник” или “Регламент”.
Организацията на пленарната дейност (сесии, заседания, ваканции) през годините е променяна. Народното събрание се свиква на сесии според конституциите от 1879, 1947 и 1971 г. Времетраенето е различно - от няколко месеца до 2-3 дни. Според Конституцията от 1991 г. НС е “постоянно действащ орган”. Фактически то има три сесии годишно, прекратявани от три парламентарни ваканции. Редовните заседания са три дни седмично. Заседанията винаги са били публични, освен когато има конкретно решение да са закрити. Гласуването е лично и явно (при решение - може и тайно). Първото заседание според Търновската конституция е откривано от княза и председателствано от най-възрастния народен представител. Според конституциите след 1947 г. то се открива и ръководи до избирането на председател от най-възрастния народен представител. Депутатите полагат клетва. Избира се председател на Народното събрание и заместник-председатели (в миналото - вицепредседатели или подпредседатели). За заседанията на Народното събрание още от УНС се правят протоколи. След въвеждането на стенографирането на пленарните дебати през есента на 1879 г. се публикуват Стенографски дневници .
Според партийната си принадлежност или политическата си организация народните представители образуват парламентарни групи.
Дейността на Народното събрание се подпомага от парламентарните комисии . Броят и наименованията им се определят в правилниците и са различни за отделните легислатури. Комисиите са постоянни (работата им е свързана с постоянната законодателна и контролна дейност на НС) и временни (създадени по конкретен повод за проучвания или анкети). Първите парламентарни комисии са избрани в УНС (за подготвяне на Правилника за работа и на Доклада по проекта за Конституцията).