5. Структура и ред на дейност на народното събрание.

Избраните кандидати придобиват депутатски мандат. След свикването на първото заседание се конституират в орган и могат да осъществяват правомощията си. В срок от 1 месец след произвеждането на изборите НС се свиква на първото си заседание от президента (ако той не го направи - от 1/5 от народните представители). Народните представители полагат клетва, това е задължителен акт.
Акт на конституиране на НС е избирането на ръководни органи: председател и заместник-председатели. Избрани са кандидатите, които са получили повече от половината от гласовете на присъстващите народни представители. Формират се и постоянни и временни комисии. Създават се парламентарни групи.

Редът на дейност на НС е установен в предписанията на Конституцията и Правилника. Заседанията на НС се откриват от председателя или от заместниците му. Заседание може да се проведе, ако присъстват повече от половината народни представители.
НС работи по програма за една или две седмици. Тя се изготвя от председателя със съдействието на заместник-председателите. Предложения за включване в нея на въпроси се правят писмено от народните представители и председателите на парламентарните групи не по-късно от 18h на деня, предшестващ пленарното заседание, на което ще се гласува програмата. На основата на приетата програма се изготвя проектът за дневен ред. В края на всяко заседание председателят обявява датата, часа и дневния ред на следващото заседание. В подреждането на въпросите в дневния ред приоритет има най-голямата парламентарна група. НС не винаги успява да разгледа и реши всички въпроси от дневния ред.