4. Състав и срок на пълномощията на народното събрание.

Изборите за народните представители след УНС са преки, на основата на всеобщо избирателно право с тайно гласуване, по избирателни закони, като са прилагани пропорционална, мажоритарна или смесена система. Първият Закон за избиране на представители за Обикновено и Велико Народно събрание е приет от Второ ОНС през 1880 г.
Срокът на пълномощия на Народното събрание се определя с конституциите. Според Търновската конституция от 1879 г. мандатът на ОНС е три години, изменен през 1893 г. на пет и през 1911 г. - на четири години. ВНС няма срок на дейност, тъй като се свиква за конкретни въпроси и може да се разпусне след решаването им. Според конституциите от 1947 г. и 1971 г. НС се избира съответно за срок от четири и пет години, а съгласно Конституцията от 1991 г. - за четири години. Ако се проследят отделните събрания, се вижда, че времетраенето на много от тях е по-малко от конституционно определения мандат - дейността на повече от половината е прекратявана предсрочно, в резултат на настъпили кризи. Най-краткото събрание в историята на българския парламент е Второ ВНС (1881 г.), продължило около час. Мандатът на Народното събрание е четиригодишен, но в случай на война, военно или друго извънредно положение , настъпили по време или след изтичане на мандата му, срокът на неговите правомощия се продължава до отпадането на тези обстоятелства. Народното събрание може да се саморазпусне предсрочно, както и да бъде разпуснато от президента на Републиката, когато не е постигнато съгласие за образуването на правителство по реда на чл.99 от Конституцията. Изборите за ново Народно събрание се произвеждат най-късно до два месеца след прекратяване на пълномощията на предишното.

Броят на народните представители в отделните събрания е различен поради промени в нормата на представителност или конкретното му определяне. Според Търновската конституция за ОНС е избиран един представител на 10 000 души, с изменението от 1893 г. - по един на 20 000 души. Във ВНС народните представители са два пъти повече. Според Наредбата-закон за избиране на народни представители за ОНС от 1937 г. броят на депутатите е 160. Конституцията от 1947 г. определя по един представител на 30 000 жители, измененията от 1961 г. и 1965 г. - съответно по един на 25 000 и по един на 20 000. Според Конституцията от 1971 г. броят на народните представители е 400. Съгласно Конституцията от 1991 г. народните представители са 240, а ВНС се състои от 400.