26. Държавният служител в Европейският съюз: права и задължения на държавния служител.

В повечето страни членки на ЕС държавен служител е отговорен за осъществяването на държавната политика в рамките ма своята длъжност.Той носи отговорност и за осигуряването на обществена ефективност при реализацията на държавната служба .По принцип държавните служители в Ес са субекти на 3 основни задължения :1 задължение за неутралност и без пристрастност ,2 лоялност,3 за подчинение.В някой държави задължението за неутралност е свързано с конкретното преодоляване от влияние на политически характер.Най-действителната форма за преодоляване на политическа неутралност се изразява в несъвместимостта за заемане на държавна служба .Със заемането на изборни политически постове или участие в дейността на парламента .В страни като Холандия , Гърция , Белгия избраните лица напускат държавната служба , но могат да е заемат отново при изтичането на мандата им .В други стани пример Великобритания , принципът на политическата неутралност се проявява различно и в зависимост от категорията на държавният служител .За някой категории се допуска възможността да се занимават с поли дейност докато за други това е абсолютно забранено и в 3 група страни Франция , Германия) на държавните служители се разрешава да участва т в политическият живот без ограничения , включително де се кандидатът за избори. 2 задължение – за лоялност се изразява в лоялност към работодателят .3 задължение – то се проявява най-вече като задължение за йерархично подчинение по отношение на даване от по горе стоящият орган заповеди и инструкции. В някой държави това задължение се ограничава до момента в които на служителя му се нарежда да извърши нещо незаконно. Докато в други служителят е задължен да се подчинява, даже и на заповеди , които са очевидно правонарушение . Достатъчно е тези заповеди да са дадени в писмен вид или да са повторени няколко пъти.В повечето европейски държави заемането на държавата служба е свързано с носенето на определен ограничения несъвместими със заемането на друга платена длъжност.Изключение се прави само за авторски възнаграждения , както и възнаграждението за участие образователен процес.Съществуват допълнителни задължения : задължения за резервираност и професионална дискретност- тези задължения са различни от задълженията за лоялност и изискват служителят да проявява определена въздържаност при изразяване на мнения , в зависимост от момента , мястото и специфичните му отговорности.Правата както задълженията са в тясна връзка с принципите на които се изгражда държавната служба в различните страни членки на ЕС – 1 право на кариера ,изразяващо се в фактическата възможност служителят да заема последователно и възходящо по определени правила държавни длъжности .Важна роля за реализацията на това право има системата за оценка и атестацията ,2 право на стабилност на назначението – то е проява на принципа на стабилитета на държавната служба и съществува във всички европейски страни , независимо дали се практикува системата на длъжностните назначения и ли системата на професионалната кариера .3 правото на заплащане- то се реализира чрез различни система на заплащане .Според някой системи то се извършва в началото а не в края на месеца,без правят удръжки от заплата.4.право на пенсия – държавните служители получават пенсии различни от тези на другите служители които не са на държа служба.В много държави пенсионните схеми на държавните служители са уредени със закон.В повечето страни пенсионната възраст е 65г.И във всички европейски държави е фиксиран някакъв максимален размер на пенсиите по отношение на заплатата на държавния служители.Правото на стачка е едно от спорните права в държавната служба на европейските държави в някой страни това право е изрично забранено , тъй като се счита че правото на стачка противоречи на принципа за непрекъсваемост на държавната служба . в такива страни за уреждане на спорните въпроси които биха довели до стачка е създадена т.н. система за участие в управлението на съответната администрация.Тази система реализира и още едно право на служителя , а именно правото на участие на представители от персонала в управлението.даже в някой страни това е изрично регламентирано със закон.