25. Държавният служител в Европейският съюз:изискания и постъпване на държавна служба.

В организацията на държавната служба на страните членки на ЕС съществуват 2 основни системи за назначение на държавните служители .Те до голяма степен съответстват на типовете системи за назначение на държавните служители .Системата на т.н. длъжностни назначения – тя е практика при назначаване на държавни служители на определени длъжности в зависимост от изпълнението на определени изисквания без да е необходимо да има връзка м/у заеманият пост преди назначаването и новият пост.2 система - системата на кариерата , при нея от значение е връзката м/у предишна заемана длъжност от служителя и новото назначение , като служителят има право и самостоятелно да постави кандидатурата си , за определена длъжност , ако отговаря на регламента .В отделните страни в ЕС съществуват и различия , в разграниченията м/у видовете държавни служители в някой страни като Франция и Англия , се разграничават национални е местни държавни служби , а в други съществуват тристранно деление , на национални местни и регионални .В Франция и Испания , държавната служба е подразделена на 3 или 4 хоризонтални под категории , а отделно от тях съществуват различни т.н. професионални корпуси.Обхватът на понятието държавен служител също се приема различно .В някой отстраните се приема широко обхватно разбиране за това понятие .Което включва всички служители в държавни общински и църковни учреждения.В други страни понятието държавен служител е с по тесен обхват на регламентация , какъвто е примера с нашето законодателство.Постъпването на държавна служба в ЕС се основава на няколко основни принципа .като принципа на равния достъп до държавна служба и принципът на подбор според заслугите .Именно тези принципи определят и основание критерии за постъпване на държавна служба , възприети в различните европейски държави.Възприета е и практиката подробни изисквания към кандидатите ,за постъпване на държавна служба , да бъдат изброявани в подзаконов ,нормативен акт или в административен акт на органа по назначаване .Методите за подбор и назначаване на държавни служители в определени страни членки на ЕС могат да се обособят в 2 основни групи .В някой от европейските държави процедурите по подбора и назначаването са строго формализирани , докато в други няма специални стриктни правила , при тях отделните администрации избират и назначават държавни служители , без предварително нормативно установени правила.Държавите в които има строго формални процедури свързани с подбора и назначаването на служителите , организират , назначаването на държавна служба , на принципа на системата на професионалната кариера.При тази система периодично се провеждат конкурси за заемане на длъжности ,от държавни служители , които са основно вътрешни служители от системата на администрацията.Когато няма желаещи от вътрешната система на администрацията се провеждат външни конкурси.Външните конкурси се провеждат за избиране на кандидата , които за 1 постъпват на държавна служба , докато за вътрешните конкурси може да се каже че са една от системите за повишаване на държавният служител .Общият начин за провеждане на конкурси е състезание чрез писмен изпит.Другата по либерална група от мерки за назначаване на държавните служители , използва неформални методи .И обхваща онези държави чиято държавна служба се организира на системата на длъжностните назначенията .Държавите от тази група се придържат към отворен подбор за назначаване на държавни служители като отсъстват все общо регламентирани формални процедури.Най-разпространените изисквания към кандидатите за държавни служители към ЕС са следните:Граждански и юридически статус на кандидата ; изисквания към личността на кандидата;образователен ценз и професионални качества на кандидата ; владеене на чужди езици;морални и етични качества на кандидата , като специфично е изискването към лоялност към конституционното уреденият режим на управление на съответната държава .