17. Рангове и повишаване в длъжност на държавните служители.

Българският закон за държавният служител ЗДС ,възприема системата на професионалната кариера .Понятието ранг се използва , както при определяне на общите и специфични условия за заемане на държавна длъжност , така и във връзка с възникването , изпълнението и прекратяването на служебното правоотношение .Рангът е израз на равнището на професионална квалификация на държавният служител .Ранговете се определят от МС чрез разпоредбите на единния класификатор на длъжностите в администрацията , там са обособени и характеристиките на ранговата система .Различават се две основни групи рангове .Младши и старши .Техният брой е общо 10 .Като младши ранг има 5 степени и най високият ранг е 1.В старшата група рангове и ма пак 5 степени йерархично подредени и най-високия е 1.Повишаването в ранг се провежда периодично , в период от 3 до 5г.въз основа на атестация на държавния служител , условията и редът за провежда не на атестацията се урежда от специална наредба на МС.Основни моменти които се почитат при атестирането са професионалната квалификация , прослуженото време и др.изисквания установени в устройствения правилник на съответната администрация .Присъждането и придобиването на ранг става с акта на органа по назначаването .В 7 дневен срок от издаването на акта справка се изпраща на главната инспекция по труда за отразяване в регистъра на държавен служител .От своя страна предпоставките за повишаване на държавния служител в длъжност се свежда до изискването служителя да притежава съответният ранг, за заемането на тази длъжност и длъжността да е свободна .С такова право разполагат всички държавни служители без значение каква длъжност заемат в момента ,като не се поставят никакви допълнителни изисквания и не е необходима допълнителна преценка от органа по назначаване .