10. Парламентарни комисии – определение и видове /постоянни и временни/.

Още от 1879 г. се налага разбирането, че нашето Народно събрание ще представлява еднокамерен парламент. За да се разбере начинът на неговото функциониране, от една страна трябва да се разгледат политическите групи, а от друга – парламентарните комисии. Ако се използва концепцията за народните корпорации, може да се заключи, че се наблюдава едно вертикално и хоризонтално разпределение на труда. Постоянните парламентарни комисии са помощни органина народното събрание (негови структурни подразделения). В исторически план, най-напред се появяват временните комисии, които се създават с оглед решаването на конкретни задачи и действат по искане на парламента. По време на английската революция са съществували опасения , че кралят ще арестува лидерите на бунта. Затова те искали да се съберат в ситито и да създадат своя собствена камара. В края на ХIХ век , заедно с усложняването на парламентарната дейност, започват да се образуват постоянни комисии. Постепенно те се институционализирали. Всяка постоянна комисия придобивала свой собствен предмет на дейност. Може да се каже, че временните са специални, а постоянните – специализирани комисии. За всеки стъпил законопроект се създавала комисия (6 на брой в законодателния процес). Работило се по цикли като след това се създавали нови 6, за да не може властта да се съсредоточи в ръцете на постоянните комисии. Във Франция рязко се намалява броят им, защото се внасяло дисбаланс в отношенията между парламента и правителството. Така предметът на дейност се окрупнявал.

През ХХ век се налага наличието на системи от парламентарни комисии, които подпомагали Народното събрание в законодателната дейност, но които обаче невстъпвали в рамките му. В края на 90-те години у нас се създава законодателна комисия с огромни правомощия (произнасяне по всички законопроекти), но в 37-то ОНС. тя бива премахната.

Вече се наблюдавала тенденцията броят на комисиите да не надхвърля 20 като съставът им трябвало да отразява съотношението на силите в камарата. Според нашето законодателство народен представител може да участва в максимум две комисии. Ръководството им се състояло от председател и трима заместници, а заседанията биват редовни и извънредни. Редовните се провеждат веднъж седмично, когато комисията заседава, а извънредните – само при наложителни случаи. Заседанията на постоянните комисии са открити с изключение на две –
на Комисията по външна политика и отбрана и на Комисията по вътрешна сигурности обществен ред. Всяка комисия взима своите решения самостоятелно, а докладите се изготвят от техните председатели или от определен докладчик. За заседанията на постоянните комисии се води съкратен протокол, в който се отбелязват всички взети решения. Временните комисии се образуват по конкретен повод, за проучване на отделни въпроси и за провеждане на анкети като задачите,числеността и срокът на действие се определят от Народното събрание.