Речник на понятията по наказателно право

Речник на понятията по наказателно право

Наказателно право
Система от правни норми, установени и санкционирани от държавата като специфично средство за въздействие в борбата за предотвратяване, ограничаване и ликвидиране на престъпленията

Метод на правно регулиране
Съвкупност от средства и способи, с които се постига определен резултат при регулиране на обществените отношения, както и начините за тяхното използване

Санкциониране
Способ на придаване сила на държавна воля на обичайни правила или съдебна практика

Установяване
Сложен процес на формулиране на правила за поведение от компетентни държавни органи чрез специфични актове
Международно наказателно право
Система от норми, установени в международни договори, които регулират отговорността на отделни физически лица за извършените от тях международни престъпления и условията за съдебна помощ в борбата срещу тях
Престъпност
Съвкупността от престъпленията в дадено общество, извършени в определен период от време, която се характеризира с определени качествени и количествени показатели
Атавизъм
Поява на белези у човека, които са свойствени само на далечните му предци (различни форми на уродства)
Закон
Нормативен акт с висша юридическа сила, приет от Народното събрание, който първично урежда основни обществени отношения, които се поддават на трайна нормативна уредба (чл. 3 от Закона за нормативните актове)
Кодекс
Нормативен акт, който урежда обществени отношения, предмет на цял клон на правната система или на особено важен негов дял
Правен обичай
Правило за поведени, установено в процеса на неговото продължително еднообразно прилагане към еднакви хипотези със съзнанието за задължителност, признато от държавата и скрепено с държавната принуда
Съдебен прецедент
Решение обикновено на висшите съдилища, дадено по повод на сходен казус, на което е призната общозадължителна сила, сила на общо правило
Определителни норми
Дефинират основни понятия в наказателното право (чл. 93 НК)
Декларативни норми
Прокламират основни принципи на наказателната политика и наказателно-правната система
Описателни диспозиции
Посочват всички обективни и субективни признаци, характеризиращи понятието за даден вид престъпна дейност (чл. 194 НК)
Прости диспозиции
Понятието за дадено престъпление се обозначава с термин, който се счита за общоизвестен (не съществува в чист вид в НК – чл. 329, ал. 2 е най-близо)
Опростени диспозиции
Законът указва отделни признаци на престъплението, но те трябва да се допълнят, като се вземе предвид съдържанието на термина, с който е означено престъплението (чл. 95 НК)
Препращащи диспозиции
За допълване на признаци (всички или някои) се препраща, изрично или мълчаливо, към друга норма на НК (чл. 195 към чл. 194, чл. 117, ал. 1 към чл. 115, чл. 97 към чл. 96 др.)
Бланкетни диспозиции
Съзнателно оставената празнота в признаците следва да се запълни от съдържанието на норми извън НК
Абсолютно неопределени санкции
Лишени от всякаква конкретизация по отношение на вида и размера на наказанието („с цялата строгост на закона”)
Абсолютно определени санкции
Установяващи едно единствено по вид и размер фиксирано наказание
Относително определени санкции
Съдържат указание за вида и размера на наказанието и установяват рамки, в които съдът може да се движи при определянето му
Тълкуване
1. Творческа логическа дейност, която има предварително обективно определена основа
2. Мисловна познавателна дейност, свързана с разкриване на смисъла на обективирана мисъл/воля
Лексическо тълкуване
Има за цел да изясни съдържанието на използваните понятия
Граматическо тълкуване
Има за цел да изясни логическата връзка между използваните понятия
Систематическо тълкуване
Има за цел да разкрие съдържанието на тълкуваната разпоредба, като се изхожда от мястото й в нормативния акт
Действие на наказателните норми
1.   Възможността за тяхното прилагане
2.   Самото прилагане на нормите
Действие по място
Възможността за прилагане на нормите и самото им прилагане в зависимост от това къде е извършено престъплението
Субект на престъплението
Вменяемият достигнал определена възраст човек
Слабоумие (умствена недоразвитост, олигофрения)
Трайно състояние, задръжка в умственото развитие на личността, която се дължи на органични поражения или вродени дефекти на мозъка, при която липсват признаците за прогресиране (повреждане на плода, въздействия в ранна детска възраст, напр. менингит)
Идиотия
Пълна липса на интелект и членоразделна реч; безпомощност и неспособност за планомерни действия
Имбецилност
Много нисък интелект; тежко разстройство на речта; способност за елементарен физически труд под чуждо ръководство
Дебилност
Сравнително развита реч; способност за елементарна практическа ориентация и планомерна дейност; неспособност за абстрактно мислене
Хронична душевна болест (продължително разстройство на съзнанието)
Процесни страдания с различно протичане (деградация, деменция или оздравяване), свързани с прогресивно нарушаване на дейността на главния мозък
Деменция
Оглупяване, упадък на интелекта
Деградация
Снижение на личността в интелектуално и характерово отношение
Шизофрения (букв. „разцепена душа”, „разкъсана душа”
Тежка ендогенна психична болест, характеризираща се и с загуба на единството на личността, дисоциация на психичните процеси, както и с поява на налудни идеи, халюцинации, емоционални и волеви разстройства
Налудни идеи
Възникнали в резултат на болестен процес погрешни убеждения, които не се поддават на корекция, коренно променящи отношението към външния свят и към самия себе си и придобиващи доминиращо място в психиката на човека
Халюцинации
Мними възприятия без външно дразнение
Епилепсия
Събирателно наименование на заболяванията, характеризиращи се с периодични конвулсивни припадъци със загуба на съзнание, остри психически разстройства (предхождащи, следхождащи припадъка или като негов психически еквивалент) и постепенно настъпваща тежка деградация
Остро психическо разстройство
Продължително разстройство на настроението, помрачаване на съзнанието и склонност за тежки нападения
Параноя
Психогенна психоза, характеризираща се със стройно изградена система от налудни идеи
Циклофрения (маниакално-депресивна психоза)
Последователно редуване на болестни прояви на възбуда (манийна фаза) или потиснатост (депресивна фаза)
Кратковременно разстройство
Временно разстройство на психичната дейност, свързано с нарушаване на мозъчната дейност от функционален характер
Паталогично алкохолно опиване
Свръх остра психоза, настъпваща по правило след приемане на малки количества алкохол у лица с трайни (органични увреждания на мозъка) или временни (преумора, телесно изтощение, безсъние и др.) предразполагащи фактори
Паталогичен афект
Кратковременно болестно разстройство, изключително силна емоционална реакция, възникваща внезапно по повод на обикновени или по-често силни външни психически дразнители, характеризираща се с дълбоко помрачаване на съзнанието, автоматични, безцелни движения, немотивирани постъпки
Реактивни състояния
Преходни психични разстройства в резултат на психическа травма
Психопатия
Особености на самата личност, аномалии в темперамента и характера, а не болести
Невроза
Неустойчивост на нервната система, при която се реагира болезнено при обикновени житейски трудности (неврастения, истерия, психастения)
Пълна невменяемост
Субектът въобще или само към даден момент изобщо не може да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си
Частична невменяемост
Субектът не може да разбира свойството и значението само на някои по сложни общественоопасни деяния или не може да ръководи постъпките си, свързани само с определен обект
Увлечение
Особеност на емоционално-волевото състояние на дееца, което се изразява в завладяване на съзнанието му от една единствена идея, която доминира над всички останали и той не може реално и правилно да прецени обстановката (импулсивност и понижен самоконтрол)
Лекомислие
Особеност на интелекта, характеризираща се с липса на достатъчна съсредоточеност и податливост на чуждо влияние, недостатъчна способност да прецени характера, значението и запретеността на деянието
Обект на престъплението
Съвкупността от правно защитени обществени отношения, които престъплението уврежда или застрашава
Общ обект
Цялата система от обществени отношения, които съществуват към момента на извършване на деянието (чл. 1 НК, чл. 10 НК)
Родов обект
Група обществени отношения, обединени по родов признак (еднородни отношения)
Непосредствен обект
Ал. Стойнов – вид обществени отношения, които се засягат от определен вид престъпления
Иван Ненов – конкретното обществено отношение, което конкретното престъпление уврежда или застрашава
Конкретен обект
Ал. Стойнов – конкретното обществено отношение, което конкретното престъпление уврежда или застрашава
Предмет на престъплението
Елемент от общественото отношение – негова материална предпоставка или материализиран израз – чрез въздействието върху който се уврежда или застрашава самото обществено отношение
Средство на престъплението
Нещо външно за общественото отношение (елемент от престъпното деяние) – неговата определеност като такова зависи от мястото, което деецът му е отредил в своята дейност
Деяние
Съзнателен целенасочен волев акт, предизвикан от определена потребност и външно проявен в действие или бездействие при определени условия на време, място и обстановка, който се извършва с цел да бъде приспособена действителността към нуждите на дееца
Действие
Система от телодвижения, извършени под контрола на съзнанието въз основа на конкретно решение, които са насочени към постигане на определена цел и се осъществяват при определени условия на време, място и обстановка
Телодвижение
Тялото на дееца или отделна негова част преминава от състояние на относителен покой в състояние на движение
Операция
Комплекс, поредица от действия или от действия и бездействия, които са насочени към решаване на определена по-сложна задача
Дейност
Съвкупност от действия и операции, насочени към една цел
Бездействие
Пропускане да се извърши определено действие, което е необходимо за възникване, съществуване, изменение или прекратяване на определена обществена връзка
Изпълнително деяние
1. Деянието, извършено при точно спазване на всички указани в нормата на особената част условия
2. Деянието, с което се осъществява съставът на престъплението, с което се изпълнява престъплението
Рефлекторна проява
Автоматичен характер; дразнението води непосредствено до моторно възбуждане и телодвижение, без обаче този процес да протича под контрола на съзнанието
Инстинктивни реакции
Лишени от предвиждане на резултата
Общественоопасни последици
Обективни отрицателни изменения в съществуващата действителност, които извършеното престъпно деяние причинява и които са предвидени в състава на престъплението
Вреда
Обектът на посегателство реално е бил засегнат
Щета
Намаляване на активите на едно имущество
Причинна връзка
Налице е, когато деянието (причина) закономерно и по необходимост обуславя настъпването на общественоопасните последици (следствие) по такъв начин, че те не могат да се проявяват без деянието и настъпват винаги и неизбежно, когато то се прояви
Пълна причина
Съвкупността от всички условия, при наличието на които по необходимост и закономерно настъпва следствието
Специфична причина
Най-същественият елемент от пълната причина (изпълнителното деяние)
Причинен процес
Верига от причинно-следствени връзки, чието начало започва с деянието и след това протича под действието на обективни природни или обществени закони (като материална връзка)
Опосредена причинна връзка
Когато в определен момент от протичането на определен каузален процес се намесва поведението на трето лице или природно явление и когато върху тази намеса деецът, предизвикал първоначалния причинен процес, не може да влияе със своето поведение
Обществена опасност
Основно, обективно, определящо, неюридическо качество на престъплението, което го характеризира от гледна точка на отрицателното въздействие, което то оказва върху обществените отношения, като реално ги уврежда или само ги застрашава (чл. 10 НК)
Характер на обществената опасност
Определя се от характера на обществените отношения, върху които деянието въздействам като ги уврежда или застрашава
Степен на обществената опасност
Отразява интензивността на засягането на обществените отношения
Мнима неизбежна отбрана
Когато лицето е в грешка относно действителността на нападението
Уплаха
Затормозяване на психическите процеси в резултат на чувство на силен страх
Смущение
Състояние на дезориентираност и объркване
Състояние на крайна необходимост (непосредствена опасност)
Конкретно фактическо положение, при което в резултат от действието на определени сили се създава висока степен на вероятност за предстоящо, близко засягане на правно защитени интереси
Риск
Положение, при което се предприема определено поведение, чрез което е възможно алтернативно да се причини или положително, или отрицателно изменение на действителността
Оправдан риск
При който възможните положителни изменения са по-значителни и вероятни от възможните отрицателни такива
Противоправност
Обективно противоречие на деянието с установена правна забрана за неговото извършване, отразяваща отрицателната обществена оценка за този вид деяния и за нарушаването на която е предвидено принудителното налагане на определена санкция
Наказуемост
Обективно, юридическо качество на престъплението, което показва, че извършването на определено деяние е забранено под страх от наказание; предвиждане на наказание, в случай че забраненото деяние бъде извършено
Обстоятелства, изключващи наказуемостта
Свързани със субекта качества, отношения, последващи прояви, които, като се отразяват по типичен начин върху деянието, обосновават отпадането на неговата наказуемост
Вина
Изразеното в умисъл или непредпазливост конкретно психическо отношение на дееца към извършеното от него общественоопасно деяние и неговите общественоопасни последици
Степен на вина
Количествена характеристика на степента, в която са се отразили в съзнанието на дееца деянието с неговите обективни качества и обществената му опасност
Форми на вина
Начинът, по който са се отразили в съзнанието на дееца деянието с неговите обективни качества и обществената му опасност, и формиране на тази основа на волево отношение на субекта към отрицателните изменения в действителността
Предвиждане
Мисловна дейност, при която в съзнанието на дееца се отразяват обективните свойства на деянието, общественоопасните последици и причинната връзка между деянието и престъпния резултат
Физиологичен афект („състояние на силно раздразнение”)
Бурно протичаща емоционално волева реакция, при която съзнанието на дееца е овладяно до такава степен от чувствата, че волята му се определя преди всичко от тях
Източник на повишена опасност
Когато и най-малкото неизпълнение или немарливо изпълнение на правилата за съответната правно регламентирано занятие или дейност може да има сериозни последици за живота и здравето на другите
Смесена вина
Когато деянието причинява два или повече различни резултата, като по отношение на по-леките действа умишлено, а по отношение на тежките – непредпазливо
Aberratio ictus
Грешка в насоката на причинния процес
Фактическа грешка
Грешката във фактическите обстоятелства (всички обективни признаци), които принадлежат към състава на престъплението
Състав на престъплението
Съвкупност от признаци, посредством които нормите на Особената част на НК очертават отделните видове престъпления
Съставомерност
Съответствие на конкретно извършеното деяние с всички обективни и субективни признаци на установения от закона състав
Законен състав
Съставът, очертан в Особената част на НК
Фактически състав
Понятие, което се използва за означаване на конкретното деяние, което по своите признаци съответства на законния състав
Признаци на състава
Определености на различните страни на даден вид общественоопасни деяния
Основни признаци
Без които съответното престъпление не може да се очертае в закона
Допълнителни признаци
Характеризират престъплението с оглед негови типични белези
Довършено престъпление
Конкретно извършеното напълно съвпада с абстрактно предвиденото в правната норма (пълна съставомерност)
Приготовление
Подготвянето на средства, намирането на съучастници и изобщо създаването на условия за извършване на намисленото престъпление, преди да е започнало неговото изпълнение
Собствена подбуда при приготовление
Субектът е имал обективна възможност да пристъпи към изпълнение на престъплението, съзнавал е това, но въпреки това не го е извършил
Недовършен опит
Изпълнителното деяние не е завършено (прекъсване на изпълнителното деяние)
Довършен опит
Извършеното деяние е завършено, но не са настъпили общественоопасните последици
Опит
1. Самото умишлено престъпление в процеса на неговото изпълнение
2. Изпълнителното деяние в процеса на неговото осъществяване
3. Самото престъпление, преди да са настъпили последиците от него
Собствена подбуда при опит
Субектът е имал обективна възможност да довърши изпълнителното деяние, респективно да остави последиците да настъпят, съзнавал е това не го е сторил
Съучастие
Задружно умишлено участие на две или повече лица в осъществяването на едно престъпление
Явно подбуждане
Цели да мотивира неограничен кръг лица към извършване на определен вид престъпни деяния
Основание на наказателната отговорност при съучастие
Собственото виновно извършено деяние, което обективно допринася за причиняване на престъпния резултат , стои в причинна връзка с него и от субективна страна се характеризира с общност на умисъла
Посредствено извършителство
Извършване на престъпление, като се използва друго наказателно неотговорно лице (като оръдие, средство)
Необходимо съучастие
Самата конструкция на престъпния състав по необходимост изисква участието на две или повече лица
Допустителство
Съзнателно непопречване да се извърши престъпление от друг
Паралелно извършване
Две или повече лица обективно допринасят за причиняването на даден престъпен резултат, но между тях няма връзка
Самостоятелен извършител
Който по собствена подбуда и самостоятелно извършва престъплението
Съизвършителство
Когато две или повече умишлено действащи лица заедно участват в изпълнението на престъплението
Склоняване
Умишлено психическо въздействие върху наказателно-отговорно лице, което е от естество да формира у подбуждания желаното от подбудителя решение за извършване на определено умишлено престъпление
Собствена подбуда при съучастие
Съучастникът е имал обективна възможност да остави извършителя да започне/довърши престъплението, съответно да остави общественоопасните последици да настъпят, субективно е съзнавал това и въпреки това е попречил да се извърши деянието и реално е предотвратил общественоопасните последици
Характер на съучастие
Зависи от формата на съучастие
Степен на съучастие
Зависи от личния каузален принос на съучастника
Фактически усложнения при извършване на престъплението
Няколко акта, но свързани така, че се явяват елементи от изпълнението на едно единствено престъпление
Продължително престъпление
Това, при което престъпните последици траят за един по-продължителен период от време (чл. 143а НК)
Продължено престъпление
Осъществява се само с едно деяние, изразяващо се в действие или съчетание от действие и бездействие, при което субектът през известен период от време непрекъснато осъществява състава на престъплението, създавайки по този начин трайно престъпно състояние, което продължава до неговото прекратяване (чл. 381, чл. 109, чл. 328 НК)
Продължавано престъпление
Деецът извършва две или повече деяния, които осъществяват поотделно едно или различни състави на едно и също престъпление, като проявите са извършени през непродължителен период от време, при една и съща обстановка и еднородност на вината, така че последващите прояви се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите
Престъпление на системно извършване
Осъществява се чрез три или повече еднородни деяния, които се извършват въз основа на отделни решения, всяко от които, взето само за себе си, не е престъпление, но поради многократността на извършването им се стига до отрицателно изменение на определени обществени отношения (чл. 155, ал. 2, чл. 329, ал.2 НК)
Престъпление по занаят
Форма на усложнена престъпна дейност, осъществявана чрез множество еднородни деяния, всяко от които, взето само за себе си, не е престъпление, но в своята съвкупност, като система засягат отрицателно даден вид обществени отношения, като чрез тях деецът се стреми противозаконно да придобие основни или допълнителни доходи
Престъпления с общ субект
При които извършител може да бъде всяко наказателно-отговорно лице („който”)
Престъпления с особен субект
При които се изисква особено качество било за да е налице престъпление от даден вид, било защото това особено качество се отразява по типичен начин на степента на обществена опасност
Престъпление от общ характер
Търсенето на отговорност е подчинено на общия режим  (засяга се обществен интерес или обществени интереси и лични блага)
Престъпление от частен характер
Наказателното преследване се възбужда по тъжба на пострадалия (засягат се лични интереси на пострадалия, като той и деецът често са в близки родствени отношения)
Престъпление, което се извършва само чрез действие
Извършва се само чрез активно поведение на дееца (кражба, грабеж, изнасилване, хулиганство)
Престъпление, което се извършва само чрез бездействие
Субектът е правно задължен да извърши определено действие и той не изпълнява именно това свое задължение (безстопанственост, неплащане на издръжка)
Престъпление, което се извършва чрез съчетание от действие и бездействие
Субектът извършва определено действие, от което за него веднага възниква задължение да извърши ново действие, но той не изпълнява това свои задължение (противозаконно лишаване от свобода)
Комисивни престъпления
Те са очертани в закона чрез техния резултат и могат да бъдат осъществени било чрез действие, било чрез бездействие
Формални престъпления (престъпления на просто извършване; абстрактно опасни)
За чието довършване съставът не изисква да настъпи някакъв конкретен престъпен резултат; довършени са с осъществяване на изпълнителното деяние
Обикновени формални престъпления
Които са довършени с факта на осъществяване на изпълнителното деяние (чл. 149, ал. 1, чл. 183, ал.1 НК)
Усложнени формални престъпления
Деецът предизвиква някакъв междинен престъпен резултат, но продължава престъпната си дейност и престъплението е довършено едва след осъществяване на последната (чл. 309, чл. 143а НК)
Резултатни (реални) престъпления
Онези, в чийто състав изрично е посочено онова отрицателно изменение, което трябва да настъпи като резултат от изпълнителното деяние
Престъпления на поставяне в опасност (конкретно опасни)
Резултатът е конкретно създадена опасност от увреждане (чл. 136 НК)
Увреждащи (вредни) престъпления
В чийто състав е посочено отрицателното изменение на обществените отношения, което те предизвикват (чл. 216, чл. 115 НК)
Прости (обикновени) престъпления
При които изпълнителното деяние включва само един ясно обособен акт (обида, кражба)
Двуактни престъпления
Форма на усложнена престъпна дейност, чието изпълнение включва два или повече разнородни акта, функционално свързани помежду си, които се осъществяват въз основа на едно решение и с тях деецът преследва една и съща цел, като всеки от актовете, взет сам за себе си, не осъществява престъпен състав или някои от тях не осъществяват такъв състав, а други осъществяват състав на друго престъпление (изнасилване)
Сложни (съставни) престъпления
Форма на усложнена престъпна дейност, чието изпълнително деяние включва два или повече разнородни акта, функционално свързани помежду си, които се осъществяват въз основа на едно решение и с тях деецът преследва една и съща цел, като всеки от актовете, взет сам за себе си, осъществява състава на друг вид престъпление (грабеж)
Съвкупност от престъпления
Деецът е извършил с едно деяние няколко престъпления или е извършил няколко отделни престъпления, преди да има влязла в сила присъда за което и да е от тях
Идеална (формална) съвкупност
Едно лице с едно деяние извършва две или повече различни престъпления
Реална (материална) съвкупност
Едно лице с две или повече деяния извършва две или повече различни престъпления
Привидна идеална съвкупност
Деянието само привидно осъществява няколко престъпни състава, а всъщност е налице само едно престъпление
Рецидив
Вид множество, при което едно лице извършва престъпление, след като е осъждано с влязла в сила присъда за друго престъпление
Повторност (специален рецидив)
Деецът е извършил престъпление, след като е бил осъден с влязла в сила присъда за друго „такова” престъпление
Общ рецидив (в НК е уреден като пенитенциарен)
Когато едно лице извърши престъпление, след като е осъдено с влязла в сила присъда на лишаване от свобода, ако наказанието по второто престъпление е също лишаване от свобода
Наказание
Мярка на държавна принуда, налагана от съда на лице, извършило престъпление, която се заключава в засягане по определен начин на правата и интересите на осъдения, изразява отрицателната обществена оценка както за дееца, така и за неговото деяние и и има за цел да предотврати извършването на нови престъпления както от дееца, така и от другите членове на обществото, като въздейства върху тях възпитателно и предупредително-възпиращо
Цел на наказанието
Онези осъзнати от законодателя и предвидени в закона резултати, до които трябва да доведе използването на наказателната принуда
Поправяне
Психическо въздействие, което трябва да доведе до отстраняване от съзнанието на дееца на отрицателните възгледи и ценностни критерии
Превъзпитание
Въздействие, насочено към утвърждаване на нови възгледи и ценностни критерии, които да съответстват на обществените изисквания
Система на наказанията
Съвкупността от всички видове наказания, предвидени от НК, обединени в единно цяло и подредени по начин, който отразява значението им като държавна реакция срещу извършените престъпления, както и тежестта им едно спрямо друго в зависимост от тяхното съдържание
Диференциация на наказанието
Дейността на законодателя при очертаване на конкретните престъпни състави, която се основава на оценка на тяхната обществена опасност и тежест
Индивидуализация на наказанието
Дейността на съда по определяне на вида и размера на конкретното наказание спрямо конкретен деец за извършеното от него престъпление при конкретни условия на време, място и обстановка
Смекчаващи вината обстоятелства
Факти от действителността, които не са предвидени от закона, но са от естество да улеснят формирането на вината, защото благоприятстват протичането на психическите процеси, които водят до вземане на решение за извършване на престъпление и в конкретния случай указват на по-малка степен на обществена опасност на деянието и дееца
Отегчаващи вината обстоятелства
Факти от обективната действителност, свързани с деянието и дееца, които обективно пречат на формирането на вината, защото са от естество да препятстват вземането на решение за извършване на определено престъпление, като въпреки тяхното въздействие субектът е решил да го осъществи. В конкретния случай указват на по-висока степен на обществена опасност на деянието и дееца
Погасяване
Изключване на възможността държавата да осъществи наказателно преследване или да изпълни наложено наказание поради предвидени в закона фактически положения или поради последвала амнистия
Давност
Период от време, с изтичането на който титулярът на едно право губи предоставената му от закона възможност да го осъществи по принудителен ред
Давност в наказателното право
Период от време, предвиден в закона, с изтичането на който държавата губи правото си да осъществи наказателно преследване и да изпълни наложено наказание
Прекъсване на давността
С всяко действие на компетентните органи по упражняване на съответното право на държавата спрямо точно определено лице
Спиране на давността
Когато упражняването на съответното право зависи от решаването на предварителен въпрос с влязъл в сила съдебен акт
Амнистия
Закон, с който се прави преоценка на дадени извършени вече деяния, като се заличава престъпният им характер или при запазване на престъпния им характер се освобождават лицата, които са ги извършили, от наказателна отговорност
Реабилитация
Заличаване на осъждането и отмяна за в бъдеще на последиците, които законите свързват със самия факт на осъждането, което настъпва при предвидените от НК условия направо по силата на закона или с нарочен съдебен акт
Освобождаване от изтърпяване на наложеното наказание
Осъществяване при условия и по ред, предвидени в закона, на пълен или частичен отказ на държавата да изпълни едно наложено наказание
Военно време
Времето от обявяването на война или фактическото започване на военни действия до обявяването на тяхното прекратяване
Освобождаване от наказателна отговорност
Осъществяване при условия и по ред, предвидени в закона, на пълен или частичен отказ на държавата от трите й правомощия
Лишаване от свобода
Принудителна изолация на осъдения в специални места, при която се ограничава възможността му да се придвижва свободно в пространството и да избира сам своя режим на живот, ограничават се социалните му контакти и упражняването на някои права, когато това е несъвместимо с характера на това наказание
Режим на наказанието
Съвкупността от онези законосъобразни мерки, които се прилагат спрямо осъдения и чрез които се осъществява съдържанието на наказанието лишаване от свобода
Доживотен затвор
Принудителна изолация на осъдения до края на живота му в местата за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода
Конфискация
Принудително и безвъзмездно отчуждаване в полза на държавата на принадлежащото на виновния имущество или част от него, на определени имущества или части от тях
Обществено порицание
Публично порицаване на виновния, което се осъществява пред съответния колектив, чрез печата или по друг подходящ начин съобразно с указаното в присъдата
Пробация
Съвкупност от мерки за контрол и въздействие без лишаване от свобода, които се налагат заедно или поотделно