9. Управляема система ли са международните отношения. Самоуправлението в системата. Закономерности в стихийност в нейното движение и развитие.

Управляема система ли са международните отношения?
Касае се за управление на системата, на нейното общо състояние, на нейната стабилност и ефективността й, а не за управление на едни или други конкретни отношения. Имат се предвид както отношения между две страни, така и отношения между група страни. В първия случай страните винаги решават какви ще са техните отношения. Колкото повече стават обектите, толкова по-сложно става и управлението на техните отношения. Между възможността да се влияе върху отношенията и броя на страните, участващи в тях, съществува обратна зависимост. Да се управлява една система означава да се овладее нейното поведение, то да се подчини на волята и разума, да се откриват нови възможности за повишаване на нейната ефективност. Да се овладее системата на международните отношения означава да се постигнат възможности тя постоянно да се оптимизира и да може надлежно да се избегнат нежеланите състояния на кризи и конфликти. Всички модели за идеални системи на международни отношения са се оказали утопични. Тезата, твърдяща, че системата на международните отношения не се поддава на разумно управление се смята за силно преувеличена. Всяка социална система (а системата на МО е именно такава) е създадена целево, възникнала е, за да послужи за задоволяване на определени потребности на обществото. Системата на МО е целева и е управляема система. Тенденцията на намаляващите възможности на отделния субект да й влияе, когато расте броят на участващите в отношенията страни, може да бъде преодоляна, ако субектите намерят път към своето единство. На системата на международните отношения управлението е присъщо. И като самоуправление, и като съзнателно, целенасочено управление.

Самоуправлението в системата.
Колкото по-голяма и сложна е една система, толкова по-нужно е тя да може да се самоуправлява. Възниква потребност не само от децентрализация, но и от установяването на автоматично действащи по определен начин механизми, които да поддържат вътрешното равновесие, основните характеристики, целостта на системата, както и взаимодействието й с външната среда. Самоуправлението на системата на МО предполага съществуването на ефикасни компенсаторни механизми, благодарение на които импулсите, извеждащи системата от равновесното й състояние, пораждат импулси в обратно посока, тласкащи я да възстанови предишното си състояние и да запазва своята цялост и основни характеристики. Суверенността, независимостта и равноправието на субектите са важни условия за съществуването и действието на тези компенсаторни механизми. Последните се проявяват особено отчетливо в сферите на силовото равновесие. Ефективно средство за поддържането на подходящо съотношение на силите е образуването на целево организирани подсистеми като съюзи, коалиции, блокове, интеграционни и други общности. Самоуправлението е фактор, с който субектите е необходимо да се съобразяват. Управленските импулси върху системата са свързани главно с външнополитическата активност на субектите, докато компенсаторните импулси са свързани главно с механизми на нейното самоуправление. Равновесното състояние на системата, поддържането на нейния хомеостазис, нормалното й функциониране и развитие много зависят от взаимодействието между нейното управление и самоуправление. Съотношението между управлението и самоуправлението в системата силно зависи от нейните структурни конфигурации.