9. Политико правна теория на средновековните схоластици. Тома Аквински.

Тома Атвински е другата голяма фигура в опитите на християнската църква да създаде и да наложи свои виждания за държавата и правото. Конкретната поява на неговото учение е свързана с преминалата 11 – 13 век война на еретически движения, която силно засяга устоите на съсловния строй и неговата идеология. Явно е била необходима явна теоретическа обосновка на феодалния строй. Вижданията на Августин Блажений към този момент са недостатъчни.
Най-крупния идеолог на католицизма Тома Аквински (1225/6 – 1275 г.). Тома Аквински разглежда философията като слугиня на богословието. Той е за активна намеса на църквата в науката. Що се отнася до конкретното съдържани на неговите трудове, той е силно повлиян на Аристотел, дори може да се каже, че е християнски тълкувател на Аристотел. Края на 12 и началото 13 век трудовете на Аристотел стават много популярни. Заедно с идеите на Аристотел се появяват и някои идеи на арабски философи (учението за т.нар. две истини). Учението за двете истини говори за земна и небесна истина. Земната е нисша и се постига със знание и мисъл, а небесната се постига с вяра. Двете истини не си съвпадат, дори понякога си противоречат. Тома Аквински е ярък противни на теорията за двете истини.
Аквински смята че земята е една йерархия на различни форми, като на чело на тази йерархия стои Бог, а наместник на бога на земята е римския папа. По същия йерархически принцип е организирано и светското общество.
Учението на Аквински за законите, взаимната подчиненост. Той определя закона като някакво общо правило за постигане на определена цел, като правилото може да изисква определено действие или напротив – да изисква бездействие, тогава когато става въпрос за забрана. Тома Аквински предпочита да говори за божествени и човешки закони. Като реална форма на божествения закон той разглежда Библията. Той твърди, че всички предписания на закони произтичат единствено и само от волята на Бога и се вади много важен извод: Всяко нарушение на закона (божествен и човешки) представлява тежък грях. Той отделя внимание на съсловното неравенство. Тома смята, че съществуващата човешка йерархия е установена от Бог.

Тома Аквински различава три елемента на държавната власт:
Същността на държавна власт
Произход на държавна власт
Използването

Същността на властта е установена от Бога, но от това не следва че всеки един монарх, управители е поставен на това място от Бога, защото той може да бъде изменник, тиранин. В такива случаи заключението на законността на властта принадлежи на църквата. Тома възпроизвежда Аристотелската квалификация на държавата, но придава значение само на някои от тези форми на държавата и като основен принцип на държавата той признава правото за издаване на закони. Тома Аквински особено се интересува от разликите между република и монархия. Към републиката той се отнася отрицателно, според него монархията е най-добрата форма на управление, а републиката счита че е раздирана от безпорядки, борба между партиите. От една страна той твърди че църквата може да упражни много силно нравствено въздействие върху един монарх по този начин да го предпази да се превърне в деспот, тирани, но ако това стане този монарх трябва да бъде смъкнат от власт, като църквата има правото и задължението да освободи поданиците му от клетвата към този монарх. Това е много силно средство за въздействие на църквата върху властта. Тома Аквински го обосновава теоретично.