9. Персонал на дипломатическото представителство. Видове. Дипломатически корпус.

Когато става въпрос за персонала на едно дипломатическо представителство, преди всичко трябва да се изяснят някои понятия. Най-общото от тях това е „сътрудници на представителството". То включва шефа на представителството и членовете на персонала на представителството. Терминът „членове на персонала на представителството" означава съвкупността от три категории лица, които работят в дадено дипломатическо представителство. По-точно това са: членовете на дипломатическия, административно-техническия и обслужващия персонал.
Членове на дипломатическия персонал това са онези лица от персонала на представителството, които имат дипломатически ранг.
Административно-техническият персонал включва всички членове от персонала на представителството, които се занимават с въпроси, касаещи административното и техническото обслужване.
И накрая, третата категория лица, които се смятат за членове на персонала на едно представителство, са така наречените „членове на обслужващия персонал". Това са служителите, които се занимават с помощна, обслужваща дейност спрямо членовете на дипломатическия или административно-техническия персонал.
За пълнота трябва да се добави, че съществува и една друга категория лица, които са заети с домакинското обслужване на представителството — става въпрос за така наречения „частен домашен работник". Веднага трябва да се ясни, че подобни лица като правило не са служители на пращащата държава и не се смятат за членове на персонала на представителството, а следователно те не са сътрудници на представителството.
Най-важната част от персонала на дипломатическото представителство това са членовете на дипломатическия персонал, т. е. както бе посочено лицата, които имат дипломатически ранг. Когато става въпрос за дипломатическите рангове предварително е необходимо да се обясни и понятието „дипломатически агент". Това е ръководителят на представителството или член на дипломатическия персонал. Много често за краткост вместо точното понятие дипломатически агент се използва съкратеният термин „дипломат".
Необходимо е да се поясни също така, че съществува разлика между понятията „клас" и „ранг" на дипломатическия представител. В този смисъл трябва да се пояснят „класовете", които имат дипломатическите представители се определят от международното право, докато „дипломатическите рангове” се уреждат от вътрешното право на съответната държава.
В съвременната международна дипломатическа практика пълното официално наименование на шефовете на дипломатическите представителства е:
- посланик — Извънреден и пълномощен посланик (съкратено посланик);
- пълномощен министър — Извънреден и пълномощен министър (съкратено пълномощен министър или само министър);
- постоянно управляващ представителството — Управляващ легация;
- временно управляващ дипломатическото представителство - временно управляващ легацията.
Въпреки че дипломатическите рангове се определят от вътрешнодържавното законодателство, то почти всички държави са възприели следните наименования: посланик, пълномощен министър, съветник, първи секретар, втори секретар, трети секретар и аташе (френски attache — „прикрепен").
Аташетата биват граждански и военни. Така например, личните дипломатически рангове в България са: посланик, пълномощен министър първа степен и пълномощен министър втора степен; съветник първа и втора степен; първи секретар първа и втора степен; втори секретар първа и втора степен; трети секретар първа и втора степен, и аташе.
Посочените дипломатически рангове се присвояват на дипломатическите агенти, които работят както в чужбина, така и вътре в собствената си страна, и са съобразени с тяхната квалификация и служебно развитие.
Броят на членовете на дипломатическия персонал в съответните дипломатически представителства е различен). Той се определя от значението, което имат съществуващите, дипломатически отношения между съответните държави.
Административно-технически персонал. Към административно-техническия персонал се отнасят лицата, които изпълняват административни или технически задачи. Те могат да бъдат: деловодители, счетоводители, преводачи, машинописки, радисти, шифровачи и др.
Обслужващ персонал. Към обслужващия персонал на представителството се числят лицата, които изпълняват помощни обслужващи задачи. Такива са: шофьори, куриери, охрана, градинари и пр.

Начало и прекратяване дейността на членовете на персонала на представителството.
За назначаването на членовете на дипломатическия персонал не е необходим агреман, както за шефа на представителството. Съответният дипломатически работник се назначава от министерството (ведомството) на външните работи, което след това изпраща вербална нота до дипломатическото представителство на приемащата държава с молба за получаване на входна виза. След получаването на исканата виза съответният дипломатически работник може да отиде в държавата, където е неговото местоназначение. Що се отнася до военните, военноморските или военновъздушните аташета, приемащата държава може да поиска техните имена предварително да й се съобщават, за да получат нейното одобрение.
Всички останали членове на персонала на представителството (административно-техническият и обслужващият персонал) се назначават свободно от изпращащата държава при спазване на реда, подобен на този за членовете на дипломатическия персонал (без усложнената процедура за военните аташета).
Всеки член на персонала на представителството трябва да има своя визитна картичка. Новопристигналият член на персонала на представителството трябва да се представи (ако не прави лична визита) чрез изпращане на своята визитна картичка до всички дипломатически агенти, които имат неговия или по-висш дипломатически ранг. В изпращаната визитна картичка на нейния долен ляв ъгъл с обикновен черен молив се пише p.p. (фр. pour presentation — за представяне).
Дейността на член на персонала на едно дипломатическо представителство се прекратява на същите основания, както и за шефа на дипломатическото представителство, т.е. изтичане на срока за пребиваване (ако има такъв); при отзоваване от изпращащата държава; ако бъде обявен за persona non grata; при подаване на оставка; смърт; прекъсване на дипломатическите отношения и при прекратяване съществуването на държавата (изпращаща или приемаща).
В член 43 от Виенската конвенция за дипломатическите отношения по-специално, когато става въпрос за дипломатически агент, се сочат само две от изброените по-горе основания за прекратяване на неговата дейност, а именно
а) след уведомяване от страна на изпращащата държавата на приемащата държава, че функциите на дипломатически агент се прекратяват;
б) след уведомяване от страна на приемащата държава на изпращащата, че съгласно точка 2 на чл.9 тя се отказва да признава дипломатическия агент сътрудник на представителството.
Когато става въпрос за окончателното заминаване или прекратяване функциите на сътрудник на представителството (следователно и за членовете на неговия персонал), то, както при тяхното пристигане, така и при тяхното окончателно заминаване, е необходимо да бъде уведомена приемащата държава.
Членовете на представителството при тяхното окончателно заминаване, ако не се сбогуват лично, трябва да изпратят своята визитна картичка с надпис в левия долен ъгъл (написан с черен молив) р.р.с. (фр. pour prendre conge – сбогуване при окончателно заминаване).

Дипломатически корпус.
Понятие. Понятието дипломатически корпус има две значения. В първия — тесен смисъл на думата — това е съвкупността от всички ръководители на дипломатически представителства, акредитирани в дадена държава (посланици пълномощни министри, управляващи легации и ръководителите на дипломатическите представителства на Ватикана - нунции и интернунции). Във втория — широк смисъл на думата — дипломатическият корпус включва всички акредитирани в дадена държава лица, които имат дипломатически ранг и членовете на техните семейства. По същество това са всички членове на дипломатическия персонал и членовете на семействата им в дадена държава. Към дипломатическия корпус се числят, както вече бе посочено, и членовете на семейството на дипломатическия агент — съпруга (съпруг), неомъжени дъщери и непълнолетни синове. Членовете на дипломатическия корпус имат дипломатически паспорти и като правило получават от министерството (ведомството) на външните работи специална дипломатическа карта.
Във всяка страна министерството (ведомството) на външните работи периодически издава справочник за дипломатическия корпус — така наречената дипломатическа ранглиста, в която са указани имената, дипломатическия ранг, адреса и телефонните номера (служебен и домашен) на дипломатическите агенти, акредитирани в дадена държава и членовете на техните семейства.
Дипломатическият корпус не е някаква организация, политическо учреждение или юридическа личност. То е съвкупност от отделни, независими един от друг дипломатически представители, при които общо е само мястото на пребиваване и видът дейност.
Като правило, дипломатическият корпус може да прави колективни постъпки само по протоколни въпроси, като например поздравления по случай националния празник, при избор на държавен глава в страната по пребиваване, новогодишно поздравление и пр.

Доайен на дипломатическия корпус.
Доайен (декан) на дипломатическия корпус е шефът на дипломатическо представителство от най-висок клас, който е връчил акредитивните си писма по-рано от другите ръководители на дипломатически представителства, акредитирани в същата държава. По същество доайенът не е някакъв ръководител с властнически правомощия спрямо останалите членове на дипломатическия корпус, а само primus inter pares (пръв между равни). Като правило доайенът е дипломатически представител от първи клас (посланик или нунций). В някои страни по установена традиция доайен на дипломатическия корпус винаги е представителят на Ватикана независимо, кога е връчил своето акредитивно писмо.
Доайенът като правило приема новопристигналия в страната шеф на дипломатическо представителство и го информира за спецификата относно протокола и взаимоотношенията със страната по пребиваване.
Доайенът представлява дипломатическия корпус при различни церемонии, поднася поздравления, връчва подаръци, изказва съболезнования, предлага за награда онези дипломатически представители, които окончателно напускат страната, в която са били акредитирани и пр.

Дипломатическо старшинство.
Дипломатическото старшинство е тясно свързано с дипломатическия протокол. Това са въпроси относно престижа на отделните държави и акредитираните официални техни представители в дадена страна. Когато става въпрос за дипломатическото старшинство трябва да се имат предвид четири вида отношения, а именно: относно дипломатическия корпус като цяло, когато участва в общи публични мероприятия; йерархията, т.е. старшинството между шефовете на дипломатическите представителства, акредитирани в една и съща държава; старшинството между дипломатическите представители и различните официални длъжностни лица на приемащата държава и старшинството между членовете на дипломатическия персонал в едно представителство.
Старшинството между шефовете на дипломатически представителства от един и същ клас по смисъла на чл. 16 от Виенската конвенция се определя от датата и часа на встъпването им в изпълнение на възложената им официална функция, т.е. от момента на връчването на акредитивните писма или от момента на пристигане в приемащата държава съобразно със съществуващата в дадената страна практика.
Всяка държава по принцип сама определя старшинството на своите дипломатически работници в чужбина, което се приема безусловно от държавата, в която те изпълнява своите функции.