9. Клаузите ИНКОТЕРМС и тяхното значение в международната търговия.

Самата същност на договорите за международна продажба и на факта, че продавачът и купувачът имат своите седалища, налага нуждата произведената от продавача стока да се експортира и да се достави до уговореното в договора местоназначение в държавата на купувача. Успешното доставяне на стоката изисква извършването на много действия.
Тя трябва да се натовари – за тази цел трябва да се сключи превозен договор. Всяка държава изисква за преминаването на стоките през нейната граница съответните документи. Често пъти във връзка с преминаването на стоките държавите установяват свой вносно-износен режим. По време на пътя стоката трябва да се застрахова. В местодоставянето някой трябва да разтовари стоката. Всички тези допълнителни въпроси във връзка с международната доставка трябва да се уговорят в договора за международна продажба. При уреждането на тези въпроси в международната търговия постоянно, са се създали и наложили обичайни правила. За да може процедурата по сключването на една международна продажба да се ускори и облекчи, наложените обичайни правила са обобщени от международна търговска конвенция в Париж в сборник озаглавен „Международни правила за тълкуване на търговските термини“, които са известни в практиката като правилата ИНКОТЕРМС.
Сборникът е издаден за първи път 1936 г., но е актуализиран периодично през годините за да вземе предвид новосъздадените обичайни правила при сключване на договор за международна продажба. Сборникът е актуализиран до сега 8 пъти, последно 2010, в сила от 2011 г.
Правилата ИНКОТЕРМС уреждат условията за доставка на стоката при международната продажба, но те не са задължителни за страните по договора, а ще се приложат само ако страните изрично са се позовали на тези правила със сключения договор. ИНКОТЕРМС не са правни обичаи, а са обичаи наложили се в търговията – нямат задължителен характер.
Правилата ИНКОТЕРМС уреждат отношенията във връзка с натоварването, превоза и разтоварването на стоката, оформянето на необходимите документи и разрешителни за преминаване през граница, въпросите във връзка с плащането на импортни и експортни мита и такси, както и момента, в който преминава риска от продавача в купувача /изгубване или повреждане/. Фактически, въпреки че не са задължителни, често пъти стават, защото при попълването на митническите декларации имат клетка, където трябва да се попълни клаузата според правилата ИНКОТЕРМС.
Правилата ИНКОТЕРМС 2010 съдържат 11 базисни термина, които могат да се групират в 4 категории с оглед разпределянето на риска, както и с оглед на разноските по доставката на стоката между продавача и купувача.
Това са клаузите от категория „Е“
Зиминаване:
Тук се включва само един термин EXW – EXW (EX Works) – от фабриката (посочва се мястото)
Втората категория са клаузите от „F – FCA, FAS, FOB;
Превоз неплатен от продавача:
FCA (Free Carrier) – без разходи по пренасяне (посочва се отправната точка)
FAS (Free Alongside Ship) – франко покрай борда на кораба
FOB (Free On Board) – франко борда на парахода в отправното пристанище
Третата категория термини са термините от групата „С“ - CFR,CIF, CPT, CIP;
Превоз платен от продавача:
CFR (Cost and Freight) – стойност и навло
CIF (Cost, Insurance and Freight) – стойност, застраховка и навло
CPT (Carriage Paid To) – транспорт платен до (посочва се мястото на доставка)
CIP (Carriage and Insurance Paid to) – транспорт и застраховка платени до (посочва се мястото на доставка)
Пристигане:
DAF (Delivered At Frontier) – доставка до границата (посочва се граничен пункт)
DES (Delivered Ex Ship) – доставка на кораба в уговореното пристанище (посочва се мястото на доставка)
DEQ (Delivered Ex Quay) – доставка на кея в уговореното пристанище (с платено мито)
DDU (Delivered Duty Unpaid) – доставка с неплатено мито (посочва се мястото на доставка)
DDP (Delivered Duty Paid) – доставка с платено мито (посочва се мястото на доставка).

Клаузите от категория „Е“ са най-благоприятни за купувача, защото ако се уговори доставка при условията EXW означава, че продавачът е длъжен да достави стоката на купувача в своя склад. Всички рискове след това са за сметка на купувача.
Клаузите от категорията F предвиждат задължение и за продавача. Според тези клаузи продавачът е длъжен да достави стоката на превозвач определен от купувача, включително и да я натовари. Всички останали разноски и рискове след предаването на стоката на превозвача се поемат от купувача, включително и разноските по превоза.
Клаузите от категорията „С“ - увеличават задълженията на продавача за сметка на купувача, като тук продавачът трябва да поеме и разноските по извършване на превоза. Не само да натовари стоката, но той е длъжен да сключи и превозния договор. Всички останали разходи и рискове във връзка с доставката отново ще поеме купувачът.
Клаузите от категория D са възможно най-неблагоприятните за продавача, защото при тях той поема всички разноски и носи всички рискове по доставката на стоката до местоназначението.
FCA – При тази клауза продавачът поема разноските по застраховката на стоката и останалите разноски до предаването и на купувача на уговореното място, като стоката се предава на продавача свободна за износ. Тя се предава с оформени документи, включително платени мита. Всички останали разноски – застраховки от момента на предаването на стоката на превозвача, плащането на превозната цена, митническото оформяне на вноса в държавата на купувача, както и риска се поемат от купувача.
FAS – стоката доставена франко – стоката предоставена по протежение на кораба на определеното място за натоварване – тази клауза се уговаря при превози по море. Според нея продавачът поема разноските по застраховането на стоката и другите разноски до нейното предаване на превозвач на кея на уговореното за отплаване пристанище. За разлика от предходната клауза тук купувачът поема всички останали разноски, включително и разноските за освобождаване на стоката за износ, разноските по превоза, разтоварването, натоварването и митническите формалности.
FOB – стоката свободна натоварена на борда – продавачът поема разноските по застраховането, превозът на стоката до отправното пристанище, където трябва да натовари стоката на борда на превозното средство и да плати разноските във връзка с износа по освобождаването на стоката за износ. Останалите разноски до местоназначението в държавата на купувача се поемат от самия него.
CFR – според тази клауза, продавачът поема всички разноски във връзка с доставката на стоката до отправното пристанище, включително тези по натоварването на кораба. Разноските по освобождаване стоката за износ, както и да плати превозната цена до пристанището на купувача, същевременно той е длъжен да уведоми купувача за времето и мястото за пристигане на стоката.
CIF – стойност, застраховка и цена до определеното пристанище по местоназначение – условията за доставка по тази клауза са аналогични на тези по предходната. Единствената разлика е, че тук продавачът трябва да плати застраховката.
CPT – превозът платен до – според тази клауза продавачът поема разноските по освобождаването на стоката за износ и нейният превоз до местоназначението, а всички останали разноски се поемат от купувача.
CIP – подобна на предходната, но тук продавачът поема и разноските по застраховката.
DAT – стоката доставена и разтоварена на уговорения терминал в местоназначението – според тази клауза всички разноски по доставката, а и рискове до уговорения в договора терминал, включително по разтоварването на стоката се поемат от продавача, след което купувачът е длъжен единствено да вдигне стоката от терминала и да оформи документите по вноса, включително плащането на вносни такси и мита.
DAP – стоката доставена на уговореното местоназначение – по същество задълженията във връзка с доставката се разпределят по същия начин като в предходната, само че в местоназначението продавачът трябва да осигури стоката на разположение на купувача готова за разтоварване. Тук купувачът поема разтоварването.
DDP – стоката доставена с платено мито- продавачът поема абсолютно всички разноски по доставката, включително и плащането на импортните такси. Единственото задължение на купувача е да получи стоката, тоест да разтовари и да освободи превозните средства.