8. Министерски съвет

Министерският съвет е висшето политическо ръководство на държавата. Чрез него държавата създава, направлява и контролира основните насоки на развитието на обществото. На МС е поверено цялото оперативно управление на държавните дела в различни сфери на държавната дейност и отрасли на националната икономика. Началото на процедурата за съставяне на МС се поставя от президента.

Процедурата по съставяне на МС минава през 2 етапа:
1) избиране на мин. – председател;
2) избиране на МС. Изборът е таен и кандидат – премиера се счита за избран ако е получил повече от 1/2 гласове и ако в гласуването са участвали повече от 1/2 от НП.

След като е избран мин. – председателя предлага на НС да гласува състава на правителството, броя, наименованието и видовете министерства. На мин. – председателя се дава възможност да подбере екипа, с който ще работи. Ако и 3 проучвателни мандата са неуспешни се изчерпват всички конституционни възможности за съставяне на правителство – на лице е парламентарна криза. В този случай Конституцията възлага на президента да състави служебно правителство, да разпусне НС и да насрочи нови избори за НС в срок от 2 месеца. Срокът на пълномощията на МС е 4 години. Конституцията не определя числеността на МС, а само посочва че правителството се състои от мин. – председател, заместник мин. – председател и от министри. Членове на МС могат да бъдат лица, които са само бълг. граждани, 21 год, да не са под запрещение и да не изтърпяват наказание лишаване от свобода, не могат да заемат други държавни длъжности.

МС ръководи и осъществява: вътр. и външна политика в съответствие със законите. МС осигурява общ ред и национална сигорност. МС назначава областни управители, ръководи изпълнението на държавния бюджет. Актовете на МС са подзаконови по характер. Те биват постановления, разпореждания и решения. Правителствената отговорност е основен и може би най – типичен белег на парламентаризма.

Отговорността на кабинета съществува в следните случаи:
1) като колективна и солидарна отговорност на правителството за неговата дейност;
2) специална отговорност на премиера за цялостната политика на правителството.