8. Периодът на "студената война". Ново развитие.

Студената война започва с речта на Чърчил във Фултън през 1946 г., а краят и е около 1989 –1991 г. с падането на берлинската стена, разпадането на СССР и обединението на Германия. Този етап от развитието на МО се характеризира със състояние на конфликтност, съревнование, противопоставяне между различни политически, икономически, идеологически системи и в частност между САЩ и СССР.

Основни характеристики: борба за налагане на тази система, надпревара на двата блока в ядреното въоръжаване, страх от война, локални конфликти и кризи, липса на пряк въоръжен сблъсък, дезинформация, световни мащаби.

Вълни на затопляне на отношенията:
1. смъртта на Сталин – 1953;
2. средата на 60-те – 70-те години се сключват поредица от договори между ФРГ и държави от Източния блок, с тях се закрепва териториалното статукво на Европа;

Хелзински процес – започва със свикване на съвещание за сигурност и сътрудничество в Европа; приемат се редица договори за ядрено разоръжаване; на власт идва Горбачов. На военнополитическо ниво има 3 водещи концепции: 1. доктрина на атомна дипломация; 2. доктрина за масирано възмездие; 3. доктрина на гъвкаво реагиране (ограничена употреба на ядрено оръжие).

Кубинска ракетна криза – 1957г. САЩ спира доставките до Куба; Кастро иска самостоятелност на Куба, поддържа тесни връзки със СССР. Хрушчов задейства план за ракетни установки в Куба; САЩ се подготвя за интервенция. В крайна сметка Хрушчов и Кенеди се споразумяват. Кризата продължава до август – декември 1962.

Виетнам 1941 г. - движение за независимост с Хо Ши Ми – “виетнин”; подкрепен от Северен Виетнам; социалистическо движение; 1945 г. обявява независимост; френски интереси в Индокитай; 1947 партизанска война. На Женевската конференция през 1954 г. се сключва споразумение за 17-ия паралел като демаркационна линия; Тункинска резолюция – мерки за предотвратяване на война.
Конфликти:
1. Северен – Южен Виетнам;
2. в Южен Виетнам
3. бомбардировки в Северен Виетнам.
Никсън – програма за виетнамизация; Парижка конференция – съгласие за прекратяване на военните действия, обединението на Виетнам е обявено на 2 юли 1976 г.

Корейска криза 1943 г. - Северна (СССР) и Южна (САЩ) Корея. През 1948 г. се създава република Корея (южна). До 1949 САЩ и СССР си изтеглят войските. 1950 г. Южна напада Северна Корея. ООН осъжда действията като агресивни, признава Южна, но не и Северна Корея. 1953г. споразумение за примирие.

След 1945г. Германия има 4 окупационни зони. Сталин се опитва да запази западната част, обсажда Берлин.
- Първа берлинска криза - парична реформа на западните държави; блокада на Западен Берлин; доктрината Холизайн – ФРГ не признава ГДР, не се приемат идеи за конференця; 1955 женевска среща, отлагане на конфликта без решаване; 1962 – стената.

Нортън Каплън:
1. баланс на силата – до Първата световна война липсва ядрено оръжие; всеки участник търси съюзник; поне пет участника; непредсказуемост; ненамеса във вътрешните работи; достигане на максимална сигурност
2. свободна биполярна система – по време на Студената война; два блока с по един лидер; наличие на ядрено оръжие; ООН играе посредническа роля; доминиращи блокови ценности; диференциация на ролите; неограничен характер на войните и страх от ядрена
3. универсална – сблъсък на интереси, решава се с общоприети правила; ръководната роля е на един универсално действащ участник; интегративен характер
4. йерархична – господарства един блок, системата може да е и демократична и авторитарна; интегративен характер
5. отслабена биполярна – неустойчивост, няма неутрални участници; няма посредничество и интегративен характер
6. система на единното вето – много държави с ядрено оръжие, ако първият удар не унищожи противника, не могат да се планират ответни действия, няма посредници.