8. Зараждане на теократическите доктрини. Августин Блажений.

От времето на Августин Велики християнството става основна религия.
Отношенията между християнската църква и монархическата власт не са идеални. От една страна императорите понякога са склонни да гледат на свещениците като свои чиновници и да смятат, че следва да изпълняват техните заповеди. Понякога императорите взимат отношение и налагат мнението си по чисто религиозни въпроси. От друга страна духовенството, със силната си йерархична организация и с възможността си да влияе върху население и духовенството не желае да се превърне в
Църквата има право на религиозна независимост в чисто религиозните дейности, но в същото време християнската църква има и претенции към чисто политическата власти и тези претенции многократно намират израз, например, че християнската църква смята че държавата е длъжна да й помага в по нататъшното налагане на християнството, в борбата с ересите, в процеса на умножаване и защита на собствените им богатство
Обект на т.нар. теократични теории е всъщност защитата на претенциите на църквата за участие в държавната власт. Най-ярката фигура в това отношение е Епископ Аврелий Августин (354 – 430 г от н.е.). В рамките на православната църква той се нарича Августин Блажений, а католическата църква му е признала статуса на най-върховен църковен теоретик. В неговото произведение “За божият град” той смята че съществуват само 2 държави в света. Едната държава той нарича божи град (църквата), а другата – земният град (държавата). Той смята че на земята има 2 различни типа държава – 2 различни земни царства . В едните земни царства доминира разбойничеството. Другите царства са християнските държави, където доминира грижата за подвалстинте. Според неговите разбирания крайната цел на държавата е да служи на църквата, да направлява земния мир към небесния. Той открито призовава към насилие, тогава когато се отнася до приобщаване към църквата и по насилствен път да се изкореняват ересите. Друга цел на държавата според него е поддръжката на социалния ред. Августин също се спира на робството и търси доводи в полза на робството, смята че не е създадено нито от природата, нито от народите, а причината е човешкия грях. Военнопленничеството е също справедливо, защото войната не противоречи на божествените закони. Божествения закон е за частната собственост, делението на бедни и богати и имущественото неравенство. Божественото се натъкмява към съвсем земните интереси на имащите класи. Християнската държава е образец за идеална държава.
Августин казва за заповедта “не убивай”: Не престъпват тази заповед онези, които водят война по пълномощия от бога.