8. Начало и край на мисията на дипломатическия представител.

Агреман.
Преди назначаването на едно лице за шеф на дипломатическо представителство държавата, която го изпраща, трябва да получи предварително съгласие (агреман) от приемащата страна. Това положение изрично е предвидело в чл. 4 от Виенската конвенция за дипломатическите отношения, според който: „Изпращащата страна трябва да се убеди, че приемащата държава е дала агреман за онова лице, което тя възнамерява да акредитира като шеф на представителството в тази държава". Значението на агремана се състои в това, че назначаването на едно лице на такъв отговорен пост — ръководител на дипломатическо представителство — предполага предварително кумулативно съгласие на двете заинтересовани държави, което е израз на тяхната суверенност и пряко е свързано с нормалното и ползотворно развитие на взаимните им дипломатически отношения.
Обикновено агреман за бъдещия шеф на дипломатическо представителство се иска от напускащия своя пост дотогавашен ръководител на представителството. Това се извършва като правило в устна форма пред министъра на външните работи на страната по пребиваване или при друго официално лице според протоколната практика в съответната държава. След устното уведомяване се връчва в писмена форма кратка биографична справка за бъдещия шеф на дипломатическото представителство.
В някои страни агреман се иска чрез връчване на лична или вербална нота. Това се извършва по време на лична беседа, която се провежда при посещение на напускащия своя пост шеф на дипломатическо представителство.
Известни са и случаи, когато агреман се иска чрез запитване до Министерство на външните работи (или до съответното друго ведомство според вътрешнодържавното устройство и практика на приемащата държава), без да се ангажира напускащия своя пост шеф на дипломатическото представителство.
Макар и като рядко изключение агреман може да бъде поискан и чрез телефонно запитване до министъра на външните работи на приемащата държава.
Бързото даване на агреман от приемащата страна свидетелства за близките и дружески отношения между съответните държави, както и обратното — неговото забавяне е симптом за съществуването на някои усложнения в дипломатическите отношения между съответните страни. По принцип не е прието да се напомня за поискан агреман. В такъв случай се търсят причините за неговото забавяне. Така например, една от тези причини може да бъде срокът, в
който е бил даден отговор за агреман на дипломатически представител на страната, забавяща своя отговор, тъй като навремето, когато тя е поискала агреман от държавата, който сега отправя подобно искане, отговорът е бил забавен за по-къс или дълъг период от време.
Отговорът за даване на агреман се извършва в същата форма, в която е бил поискан. Макар и рядко в дипломатическата практика се срещат и случаи, когато се отказва даването на агреман. Трябва изрично да се посочи, че тогава „Приемащата държава не е длъжна да съобщава на изпращащата държава мотивите за отказване на агреман" (чл. 4, т. 2 от Виенската конвенция за дипломатическите отношения).

Акредитивно писмо.
Назначаването на едно лице за шеф на дипломатическо представителство се извършва от съответния компетентен орган на държавата, която то ще представлява. Новоназначеният ръководител на дипломатическо представителство получава специален официален документ, който се нарича акредитивно писмо (Letters de creance).
Акредитивното писмо е официален документ, с който се удостоверява назначението и официалния характер на шефа на дипломатическото представителство и се отправя молба да се вярва на неговите думи и действия, които са от името на държавния глава и правителството, което той представлява.
Акредитивното писмо се подписва от държавния глава на изпращащата държава и носи също подписа на нейния външен министър. Негов адресат е държавният глава на приемащата дипломатическия ръководител държава. Акредитивно писмо се дава само на новоназначените посланици и пълномощни министри. Управляващите легация получават само писмо от своя министър, адресирано до министъра на приемащата държава.
Преди връчването на акредитивното писмо новоназначеният шеф на дипломатическо представителство трябва да направи неофициална визита на министъра на външните работи на приемащата държава, при която той връчва заверено копие на своето акредитивно писмо. Също така възможно е да се направи неофициална визита и на доайена на дипломатическия корпус.
Според чл. 13, т. 1 от Виенската конвенция се приема, че шефът на дипломатическото представителство официално (de iure) встъпва в изпълнение на своите функции по два начина — съобразно с практиката на приемащата държава, т.е. било от момента на връчването на акредитивните си писма „или от момента на съобщаването за своето пристигане и представянето на заверени преписи от акредитивните писма в Министерството на външните работи на приемащата държава или в друго министерство, по отношение на което има споразумение в зависимост от практиката, съществуваща в тази държава, която се прилага по един и същ начин.

Прекратяване на мисията.
Мисията на един шеф на дипломатическо представителство се прекратява в следните случаи:
а) при изтичане на срока, за който е бил акредитиран. Веднага обаче трябва да се поясни, че сега е твърде рядко срещана практика в акредитивното писмо (или пълномощното за управляващите представителство) да се дава определен срок, т.е. поначало те са безсрочни.
б) ако бъде отзован от изпратилата го държава. Това може да бъде поради преминаване на друга работа или по други причини. Сега може да се каже, че в дипломатическата практика са изключение случаите, когато шеф на дипломатическо представителство остава на този пост в дадена държава повече от десет години, въпреки че има такива случаи.
В този случай, както при връчването на акредитивно писмо, при провежданата специална прощална визита се връчва така нареченото отзователно писмо (lettre de rapel). Това е документ за отзоваване на шеф на дипломатическо представителство, подписан от държавния глава и преподписан от министъра на външните работи. Той се адресира до държавния глава на държавата, където е бил акредитиран съответният дипломатически представител. Тази практика не е общоприета от всички държави. Независимо от практиката в дадена страна, като правило мисията на шефа на дипломатическото представителство се прекратява след „...уведомяване от страна на изпращащата държава на приемащата държава, че функциите на дипломатическия агент се прекратяват" (чл. 43, буква „а" от Виенската конвенция).
в) шефът на дипломатическо представителство прекратява изпълнението на своите функции, когато бъде обявен от приемащата държава за persona non grata (нежелана личност). Тази възможност изрично е предвидена по чл. 9, т. 1 от Виенската конвенция за дипломатическите отношения, а именно, че: „Приемащата държава може във всяко време, без да е длъжна да мотивира своето решение, да уведоми изпращащата държава, че шефът на представителството или кой да е от членовете на дипломатическия персонал на представителството е persona non grata или че кой да е друг -член на персонала на представителството е неприемлив...".
В някои случаи е възможен и така нареченият „дисмисъл" (отнемане на разрешението) по отношение на дипломатическия представител. В този случай последният започва да се счита от приемащата държава не за официален представител, а за частно лице.
г) мисията на шефа на дипломатическото представителство се прекратява и ако той си подаде оставката, т.е. сам се отказва от заемания пост.
д) основание за прекратяване мисията на шефа на дипломатическо представителство е и неговата смърт.
е) прекратяването на дипломатическите отношения в случай на война между съответните страни естествено прекратяват и функциите на шефовете на техните дипломатически представителства. Веднага обаче трябва да се поясни, че дипломатическите привилегии и имунитети се запазват в един разумен срок до напускане територията на държавата по местопребиваване.
ж) дипломатическите отношения се прекъсват и мисията на шефовете на дипломатическите представителства прекратяват, когато една държава прекрати своето съществуване като субект на международното право.

Комулация (съвместителство).
Комулацията или съвместителството означават, че „дипломатическият представител" в една държава може да бъде едновременно дипломатически представител в друга или в няколко други държави, ако от страна на всяка от приемащите държани няма възражение против това.
Съвместителството означава също така, че шефът на едно но дипломатическо представителство (както всеки друг член на дипломатическия персонал) може да действа едновременно и като официален представител на изпратилата го държава при всяка международна организация (чл. 5, т. 3 Виенската конвенция).