8. Правен режим на договора за международна продажба според Виенската конвенция относно договорите за международна продажба на стоки.

Тъй като международната продажба е най-често сключван договор в международната търговия, за да се улеснят търговците, със специална конвенция на ООН е създадена унифицирана, наднационални правна уредба на този договор – това е Конвенцията относно договорите да международна продажба на стока – Виенската конвенция 1980 г. По настояще конвенцията е подписана от повече от 50 държави. Конвенцията е открита за присъединяване към всички държави, които още не са се присъединили към нея. За България – 1991 г. Конвенцията е ратифицирана по конституционен ред, обнародвана е в ДВ и за това е част от нашето вътрешно право. Нещо повече – тя има предимство пред тези норми на вътрешното ни право, които и противоречат.
Конвенцията съдържа 101 члена, които са структурирани в 4 части. Първата част е озаглавена „Обсег на приложението и общи разпоредби” – това са членове от 1 до 13. Втората част е посветена на „Сключване на договора” – от 14 до 24 член. Третата част „Продажба на стоки“ е най-обширната, най-детайлната – от 25 – 88. Последната част - „Заключителни разпоредби“. За разлика от нашето право, Виенската конвенция се отнася само за договора за продажба на стоки, следователно родово определени вещи. Не се отнася нито за индивидуално определени вещи, нито за продажбата на права, каквато е уредена в договора по ЗЗД.
Конвенцията не урежда цялостен, завършен правен режим на международната продажба. Тя урежда само въпросите във връзка със сключването на договора, правата, задълженията и отговорността на страните. Тя не урежда въпросите за недействителността на договора, за неговото вещно действие, за представителството на страните. Така че по тези въпроси страните трябва или изрично да уредят отношенията си или ако не го уредят те ще се уредят по общите правила.
Целта, с оглед, на която е създадена Виенската конвенция е да облекчи страните по договора за международната продажба, като им предостави готови и наднационални правила. Тези правила не са задължителни за страните. В тази връзка купувачът и продавачът могат с изрична уговорка да изключат правилата на Виенската конвенция или да ги приемат частично.
Виенската конвенция ще уреди отношенията по конкретен договор за международна продажба, само ако този договор влиза в нейното приложно поле. В тази връзка е важно да се очертае нейното приложно поле. С оглед обекта на договора за продажба /само стоки/ от приложното и поле са изключени редица стоки. Те са изброени в чл. 2 на конвенцията. Такива са например стоките, които се продават за семейна или лична употреба, стоките продавани на търг или чрез публично изпълнение. Продажбата на акции, дружествени дялове, кораби, параходи, електрическа енергия и др. По отношение на лицата виенската конвенция се прилага за всички лица, независимо от тяхната национална принадлежност. Напълно възможно е конвенцията да уреди отношенията и между търговци от една и съща националност. Конвенцията се прилага само при едновременното наличие на следните условия:
1. Страните по договора – продавач и купувач, да имат места на дейност в различни държави. Няма определение на термина място на дейност, но се счита, че това е мястото където едно лице осъществява своята търговска дейност. От значение е страните да имат място на действие в различни държави в момента на сключването на договора;
2. Различното място на дейност на двете страни, трябва да им е било известно, да е очевидно за вяска от тях в момента на сключването на договора;
3. Мястото на дейност на страните по правило да бъде на територията на държава, която е участник във Виенската конвенция;
4. Страните по договора за продажба да не са уговорили изрично приложимото право. По правило договорът се сключва с постигане на съгласие относно стоката и нейната цена. Особеното обаче е, че за разлика от гражданската продажба, тук непосочването на цената, няма да направи договорът нищожен, недействителен, защото непостигнатото съгласие по цената се замества от правило на Виенската конвенция. Договорът е и тук е неформален. Ако е уговорена писмена форма договорът е сключен в писмена форма – според нея писмената форма се счита за спазена ако страните са разменили оферта и приемане, чрез телекс /може да не е подписан/.
Като цяло Виенската конвенция урежда много детайлно правилата за сключване на договора между отсъстващи.
По отношение на задълженията на продавача:
1. Да достави стоката;
2. Да предаде на купувача всички документи, които придружават стоката;
3. Да прехвърли собствеността върху стоката.
Особеното тук е второто задължение. Изискването е продавачът да достави стоката на лицето определено в договора на уговореното място /местоизпълнението/ в уговореното време. Стоката трябва да се предаде точно според уговореното в количествено и качествено отношение и свободна от претенции на трети лица. Ако страните не са уговорили място и време на страните
Второ задължение е свързано с особеностите при международната търговия. Необходимостта стоката да премине граници. За тази цел Конвенцията задължава продавача да предаде на купувача всички документи, придружаващи стоката.
По правило продавачът отговаря за всяка незаконосъобразност, която е допуснал при изпълнение на задълженията си, освен ако купувачът е знаел за тази незаконосъобразност. За да се ангажира да провери стоката в кратък срок и ако открие незаконосъобразност той е длъжен в разумен срок да уведоми продавача, ако не го направи неговото бездействие ще освободи продавача от отговорност.
При неизпълнение има две особености:
1. Купувачът няма право сам да отстранява недостатъците на стоката за сметка на продавача;
2. По правило купувачът може да иска замяна на некачествената стока, само при съществено несъответствие с уговореното.
Задължения на купувача:
1. Задължение да плати уговорената цена;
2. Да приеме доставката от продавача, ако тя е извършена в съответствие с договора.
Цената трябва да се плати във времето и по начина както е уговорено в договора или по субсидиарните правила на конвенцията, които определят времето и начина на плащане. Детайлно е уредено съдържанието за приемане на стоката. То се изразява в предприемането на всички действия от купувача, които се налагат разумно за да се позволи на продавача да достави стоката. Задължението за приемане се изразява и във вдигането на самата стока от купувача. Купувачът, обаче е длъжен да вдигне стоката, ако тя съответства на уговореното в договора.
Общо условие във връзка с неизпълнение и на купувача и на продавача е, че при неизпълнение могат да развалят договора. Изправната страна може незабавно да развали договора, като уведоми неизправната страна. Конвенцията допуска развалянето на договора само при съществено неизпълнение. Все във връзка с неизпълнението, отговорността по Виенската конвенция е без виновна. Като самата конвенция урежда изрично и конкретно основанията за освобождаване на отговорност.
Един от общите принципи или специалните, или клауза ИНКОТЕРМС.