7. Политическо правни учения на древно римската аристокрация. Цицерон. Древноримските юристи.

Най-видния идеолог на римската аристокрация е Марк Тулий Цицерон (106 – 43 г пр. н. е.). Той изразява своето политико-правно учение в диалозите “За държавата” и “За законите”. Трактат “За държавните противоречия” и в политически речи.
Той е имал слабостта да търгува със своят преданост, както му изнася. Приятел е на Юлий Цезар, но след като той е убит става приятел с убийците на Цезар. Цицерон утвърждава, че държавата произхожда от природата, тъй като хората са надарени със способност за общуване. Основната цел на държавата е защитата на имуществените интереси на държавата. По близък начин на големите гръцки мислители той решава въпроса по произхода и същността на правото. Той казва: истинския и първият закон е божествения . Този висш закон възниква много преди хората да се обединят в държави, божествения закон не може да е се отмени с едно гласуване. Следователно държавните закони следва да съответстват на божествения порядък, в противен случая те няма да имат сила.
Наред с тези класически твърдения и в явно противоречие със своите изходни убеждения. Цицерон признава равенството на всички хора пред природата и възможността на всеки един който получи нужното образование да достигне до властта. Частната собственост според Цицерон не е природно явление, тя възниква въз основата на някакво завладяване. В същото време той положително оценява на богатството и договорите в обществото. Държавата се крепи на договорите. Цицерон определя държавата като дело на народа – всеобщност на хора, свързани помежду си със съгласие по въпросите на правото, т.е. би могло да се направи извода, че държавата е правна всеобщност. В една негова книга има списък на професии, които не са достъпни до свободния човек: лихвари, занаятчии. Политическия идеал на Цицерон е политическата сенатска република.

Цицерон различава 3 вида държави:
Монархия – доминира царската власт
Аристократична държава- властва аристократичното малцинство
Демокрация

Живеещия в републиканския Рим Цицерон смята че най-добрата сред тях е Монархията. Той смята, че най-устойчива форма на управление е държава, която съчетава и трите.
До голяма степен той се намира под влиянието на гръцките стоици. Той пропагандира идеите на космополитизма и световната държава.
Теоретични възгледи на римските юристи- Юриспонденцията се формира 2 -1 в. пр. н.е. Разцвета на римска юриспонденция е в периода на ранната империя. Тогава опитвайки се да ограничат правото на сената давайки правото на най-изявените римски юристи да дават тълкование на правните норми. Т.е. тези тълкования се прикрепяват към самият закон. Втората половина на 5 в. цялата власт е в ръцете на императора и това се прекратява, така юрисподенцията е в упадък
Сред най-известните юристи са: Гай, Павел, Упиян, Модестин.
Една част от Юстинияновия кодекс, т.нар. Дигести – отбрани части от най-известните и най-разпространени съчинения на римските юристи. Съгласно определението на Целз, правото това е изкуството на доброто и справедливостта. Тази формула звучи много добре но всъщност свидетелства че римските юристи не разделят все още правото от морала. Справедливостта е една чисто морална категория.
В действащото римско право те отделят 3 основи части: естествено, правото на народа, гражданско,
Естественото право, там са институции като брака, семейството, възпитанието на децата. Правото на народите е изкуствено създадено и това е правото, което римляните използват в отношенията си с покорените държави – тук са институции като войната, робството, международната търговия. Гражданското (цивилно) право регулира отношенията между свободните римляни. Разграничаването на право на народите и право на гражданите поставя в центъра на света Рим. От своя страна същинското Римско право (гражданското) се дели на частно и публично. По знаменитата формула на Упиян публичното право се отнася до статуса на държавата, а частното до ползите и интересите на отделните лица. Особено внимание римските юристи отделят на частното право.