7. Ръководител на представителство. Класове. Привилегии и имунитети.

Ръководител (шеф) на дипломатическото представителство ,,...е лицето, на което изпращащата държава е възложил ла задължението да действа в това качество" (чл. 1, буква „а" от Виенската конвенция).
Шефът на представителството е онова лице, което по всички въпроси представлява своята държава в държавата, към която е акредитирано. Той може без специално пълномощие да води преговори, да прави предложения и да участва в разработката на проекти за международни договори между акредитиращата държава и държавата в която са акредитирани. (чл. 7 от Виенската конвенция за правото на договорите от 1969 г.)
Едва с Виенския протокол от 19 март 1815 г. се решава ръководителите на дипломатическите представителства да се разделят на три класа: първи клас — посланици, легати или нунции (представителите на Ватикана); втори клас — пълномощни министри или други, акредитирани при монарсите и трети клас — управляващи легации (Charges d'Affaires), акредитирани при министъра на външните работи.
Виенската конвенция за дипломатическите отношения потвърди съществуващата практика и с чл. 14 правно регламентира разпределението на шефовете на дипломатическите представителства да бъде в три класа.
Първият клас е този на посланиците и нунциите, които са акредитирани към държавните глави. Към този клас са посочени и така наречените „други шефове на представителства с равностоен ранг", което е резултат на един компромис при разработване и приемане на Виенската конвенция
Вторият клас на шефовете на дипломатически представителства е „клас на пратениците, на пълномощните министри и интернунциите, акредитирани към държавни глави" (чл. 14, т. 1, буква „б" от Виенската конвенция). Напоследък в дипломатическата практика все по-рядко се срещат шефове на дипломатически представителства от посочения втори клас.
Третият клас, който е последен за шефовете на дипломатическите представителства, е този на управляващите представителства, които са акредитирани към министъра на външните работи. Необходимо е да се поясни, че в случая се има предвид постоянният ръководител на дипломатичен представителство за разлика от така наречения временно управляващ легация, който само временно замества шефа на дипломатическото представителство — поради това той не е в състояние да изпълнява своите функции (заболяване, отсъствие от страната, участие в международни конференции и пр.).
Във връзка с посочените класове, които имат шефовете на дипломатическите представителства, трябва да се подчертае, че по отношение не техните функции не се прави никакво различие. Това положение изрично е предвидено в чл. 14, т. 2 от Виенската конвенция: „Освен по отношение на старшинството и етикета не се прави никакво различие между шефовете на представителствата поради това, че принадлежат към един или друг клас.". Единствено заинтересованите държави определят чрез предварителна спогодба към кой клас ще принадлежат ръководителите на дипломатически представителства
Временно управляващият представителството се счита за шеф на дипломатическото представителство с всички произтичащи от това права и задължения. Изключение има само по някои протоколни въпроси, свързани с някои почести, които са по-ограничени в сравнение с тези, които се дължат на титуляра — ръководител на дипломатическото представителство.
За пълнота трябва да се добави, че понякога, макар, твърде рядко, ако отсъстват от дипломатическото представителство лица с дипломатически ранг, то временно представителството може да се оглавява и от член на служебния персонал, който се счита за администратор. Това е така наречения Charge d'Affaires. Той няма привилегирования статут на шеф на дипломатическото представителство, а изпълнява само административни и технически задачи. По същество той не е официален представител на своята страна и няма дипломатически функции в страната по пребиваване.