7. Правоотношение. Понятие. Видове

Правоотношението представлява конкретна правна връзка между определени субекти на правото, която възниква въз основа на правните норми и се създава с цел да се осъществи правно регулиране на конкретно обществено отношение посредством предоставяне на субективни права и юридически задължения. Важна особеност на правоотношението е, че то винаги възниква между конкретни субекти на правото. Друга важна особеност на правоотношението е, че то винаги възниква въз основа на правните норми и въз основа на конкретен юридически факт. Основната задача на правоотношението в механизма на правното регулиране е да се регламентират обществените отношения посредством предоставяне на субективни права и задължения. Реализацията на правоотношенията се гарантира със силата на държавната принуда. Правоотношението има определена структура, която се състои от три елемента – субекти, обект, съдържание. Субекти на правоотношението са конкретните участници в него. Всеки субект на правото може да бъде субект на правоотношение, но трябва да притежава определени характеристики в зависимост от вида на правоотношението. Съдържанието на правоотношението представлява субективните права и задължения. Обект на правоотношението могат да бъдат явления и предмети от действителността по повод, на които възниква правоотношението и към които са насочени субективните права и задължения. Това могат да бъдат както материални така и нематериални блага.

Правоотношенията могат да бъдат различни видове в зависимост от критерия за класификация. В зависимост от това как са структурирани правата и задълженията в правоотношението могат да се разделят на:
- Прости правоотношения – състоят се само от едно субективно право и едно насрещно задължение;
- Сложни правоотношения – състоят се от повече от едно субективно право и повече от едно насрещно задължение;
- Комплексни правоотношения – състоят се от множество самостоятелни правоотношения, които са обединени от общ правопораждащ факт и общност на страните.
В зависимост от начина, по който са определени страните, правоотношенията могат да се разделят на:
- Правоотношения с относителен характер – когато двете страни на правоотношението са конкретизирани;
- Правоотношения с абсолютен характер – когато само една от страните е конкретизирана.