6. Политическите и правни учения в периода на упадък на древните гръцки държави

Период около 2 в. Между 4 и 2 век пр.н.е.; 4 в. пр.н.е. древногръцките държави попадат под властта на Антична Македония, развитието на робовладелската икономика изисква по-големи територии и различни по управление военнодемократични монархии, естествен етап на ЕГИНИЗМА. До този момент икономиката е била затворена в гръцкия полис, но развитието изисква разширение
2 в. пр.н.е. Гърция е завладяна от Рим. Слага се край на оригиналното политикоправно творчество в Гърция. Загубата на независимост на гръцките държави поражда у гражданите настроение на неувереност и аналитизъм. Теоретичното изучаване на политиката деградира.
Появяват се и нови идеи за космополитизъм, световно господство, всемирна монархия;
Ярък изразител на тези идеи е Александър Македонски
ЕПИКУР 341 – 270 г. пр.н.е.
Основна убеденост е, че законите и държавата нямат първично съществуване, т.е. не са природни явления; те са резултат от човешката дейност, продукти на съглашение между хората, вид договор.
Подчертава настойчиво относителния и условен характер на справедливостта, въплътена в законите на различните държави. Прави ярък призив за отказ от политическата активност. Достига в резултат от идеята си за човешкото щастие – състояние на човешкия дух, при което отсъстват душевните страдания, духът е спокоен и безметежен. За това е нужно само човек съзнателно да се отстрани от обществените дела и да се посвети на моралното самоусъвършенстване, в същото това време против Епикур се обявяват стоиците, учението е СТОИЦИЗЪМ

СНТОИЦИТЕ – гръцка дума колонада, основател ЗЕНОН проповядва в място с колонада в Атина 336-264 г. пр.н.е.
Те се възприемат като продължители на философската линия на Платон и Аристотел Светът се управлява от съдбата – ВИСШИЯ БОЖЕСТВЕН РАЗУМ Изначално зададен ред, който изключва каквото и да е проявление на човешката воля, т.е. човек трябва доброволно да се подчини на принципно непреодолимата си съдба, стоиците утвърждават, че държавата изобщо, обществените структури имат своя корен в природата, че човек природно е склонен към общуване; противоположно на идеите на Епикур – не отричат обществената дейност, даже напротив – те ценят повече държавното , отколкото личното благо. Не е оригинална мисъл/заемки от Платон и Аристотел/ Продължават техните идеи, твърдят, че добродетелния човек няма да се спре пред това да се жертва в полза на държавата. Най-известният представител на тази школа е по-скоро историк, отколкото философ, това е ПОЛИБИЙ 200-120 г. пр.н.е. Последният крупен политически мислител на древна Гърция, най-известното му произведение ИСТОРИЯ в 40 книги – разказва за пътят на Рим към световно господство.
Тълкуването на историческия процес опира на идеята за цикличното развитие на света, Полибий изхожда от своята убеденост, че обществения живот е природно явление. Прави аналогия между всеки един жив организъм и държавата – младост, зрялост, старост, а за държавите – съзряване, разцвет и упадък. Когато този процес завърши, той започва отново. Генерална концепция. Полибий конкретизира цикличното развитие на формите на държавата – според него има шест последователни форми на държавно устройство:
монархия – еднолично управление на вожд и лица - постепенно се разпада и преминава;
тирания – следва общественото недоволство и благородните мъже свалят тирана, установява се;
аристокрация – власт на малцинството, която обаче преследва общото благо, но тя се изгражда в олигархия – където управляващото малцинство, но вече в името на собственото си благо, със своето поведение възбуждат недоволство и идва;
демокрация – управление на мнозинство с цел общо благо, постепенно и тя се „износва”
охлокрация – „господство на тълпата” – най-лошата форма

Господство на грубата сила, грабежи, произвол, терор, докато най-накрая се издигне поредния вожд и се стигне пак до 1 – монархия.
В древногръцката философия се наблюдава завършеност на мисълта. Като теоретично построение; в чисто практически план обобщенията са грубички и тъй като той го осъзнава, предвижда че е възможно не винаги и не всякога да се развива този ПЪЛЕН ЦИКЪЛ. Един мъдър законодател би могъл да преодолее кръговрата на политическите форми и то препоръчва според него най-добрата „идеална” държава. Според Полибий най-добрата държава е смесена форма на държавите, която съчетава елементи от монархията, аристокрацията и демокрацията, тези елементи са различни ведомства, в които са със съответния принцип
Той мисли, че всяко едно от тях трябва да си противодейства и да се уравновесява с другите. Стига до извода, че в исторически смисъл има примери за такива смесени държави – Спарта и Картаген. Пример от неговата съвременност, който не е съвсем безкористен – това е политическото устройство на Рим. В епохата на най-голямото териториално разширение на Рим, да се хвали той и да се твърди че се доближава до идеалния, вероятно е било свързано и с определено съобразяване със „силния на деня”
Полибий вижда в политическото устройство на Рим трите елемента
монарх – консулите
аристокрация – сенат
демокрация- народно събрание
Има равновесие и затова Рим е най-могъщ!!!
Подозиран е в сътрудничество с Рим, т.е. призив към гърците да се подчинят на Рим. Счита се, че политическата концепция на Полибий е преход между древногръцките и римските политически учения.