6. Правораздавателният орган не е страна по спора и независимост при решаване на спора.

Адм. правният спор се повдига пред правораздавателният орган. Последният няма нищо общо с административното правоотношение. Правораздавателният орган е чужд на спора и той е създаден и функциониращ именно за да извършва правораздавателна дейност, която той извършва чрез сезиране. Ако има съмнение за връзка с някоя от страните може да бъде отведен.
Съдът решава административно правният спор самостоятелно и независимо. Това е основен принцип в ЗСВ. При осъществяване на своите функции съдиите са независими и се подчиняват само на закона. Съдиите се основават на законът и събраните доказателства преценени съобразно тяхната съвест и преценка.

В правораздавателната дейност няма йерархически контрол. Заменен е с т.н. инстанционна подчиненост. Инстанционният съдебен контрол е проява на специфична съдебна йерархия изразена чрез различните инстанции – първоинстанционно и касационно производство. Горната инстанция, когато отменя решенията на долният съд поради нарушаване на производствени правила и го връща за ново разглеждане, тя може да дава само указания за неговото разглеждане и от кой момент трябва да се разглежда производството. Не може един и същи съдия да участва при разглеждането на делата при различните инстанции. Това важи и когато делото се върне обратно за ново разглеждане.
След приемането на АПК се промени положението на съда в съдебното производство. По-рано съдът вземаше активно участие и в търсенето на обективната истина.