6. Дипломатическо представителство. Видове, структура и функции.

Дипломатическото представителство е официален постоянен държавен орган, намиращ се в чужбина, за провеждане на дипломатическа дейност.
То представлява своята страна (по всички въпроси) на територията на държавата, в която се намира, и поддържа официални отношения както със страната по местопребиваване, така и другите дипломатически представителства, които се намират на същата територия.

Видове дипломатически представителства.
Дипломатическите представителства биват два вида — посолства и легации.
Посолствата са по-висша степен на дипломатически представителства. Тогава, когато между две държави съществуват отношения, на които се придава по-голямо значение, то те установяват дипломатически представителства с по-висока степен, т.е. посолства.
Начело на посолството стои неговият ръководител (шеф) — посланик (или нунций — както се наричат посланиците на Ватикана). Приема се, че посланикът представлява държавния глава на държавата, която представлява пред страната, в която е акредитиран, т.е. по-точно пред държавния глава в страната по местопребиваване (чл. 14, т. 1, б. „а" от Виенската конвенция).
Легациите са втория вид дипломатически представителства. Те са по-ниска степен, т.е. счита се, че не е нужно дипломатическите представителства между съответните страни да бъдат във възможно най-високата степен. Ръководителите (шефовете) на легациите са пълномощни министри или управляващи представителствата, т.е. лица от по-нисък клас в сравнение с посланиците по смисъла на чл. 14, т. 1 от Виенската конвенция. Пълномощните министри, подобно на посланиците, също са акредитирани към държавните глави на приемащата държава. Но тъй като те са от по-нисък клас, то следователно по отношение на старшинството имат по-малка престижност в сравнение с посланиците.
Управляващите представителствата също могат да бъдат ръководители (шефове) на легация. Те са третия, най-нисък клас ръководители на дипломатическо представителство. По смисъла на чл. 14, т. 1 б. „с" от. Виенската конвенция те представляват само своя министър на външните работи пред министъра на външните работи на държавата, в която са акредитирани. Обикновено легациите с ръководители от класа на управляващи представителството имат временен характер и свидетелстват за липсата на особена активност и значимост в съществуващите дипломатически отношения.
Когато става въпрос за различните видове дипломатически представителства, то трябва да се обърне внимание, че, независимо от техния вид (посолство или легация), техните функции, както и правното им положение, са поначало еднакви. Това изрично е посочено и по отношение на техните ръководители в чл. 14, т. 2 от Конвенцията, а именно, че: „Освен по отношение на старшинството и етикета, не се прави никакво различие между шефовете на представителствата поради това, че те принадлежат към един или друг клас."

Структура на дипломатическото представителство.
Въпросът за структурата на едно дипломатическо представителство е преди всичко от вътрешната компетентност на държавата, която то представлява. Независимо от това обикновено във всяко дипломатическо представителство има отделни, обособени структурни звена, които са съобразени със спецификата на провежданата дейност. Такива са например: канцелария, политическо, икономическо, консулско звено (отдел, служба, сектор и пр.), по печата, за културните връзки, административно-стопанско звено и пр. С оглед обема и естеството на извършваната работа някои от посочените структурни звена могат да имат допълнителни подструктури като секции и др.
В различните страни структурата на дипломатическите представителства е различна. Нещо повече, тя може да бъде изменена във връзка с провеждане на реорганизация, съкращения, увеличения и пр. съобразно с едни или други интереси. Също като пример може да бъде посочена и структурата на дипломатическите представителства на САЩ така, както тя е дадена от американския автор У. Блакке. По-точно тя включва: ръководно звено (което включва шефа на дипломатическото представителство, неговия заместник или помощника на ръководителя на представителството), политически отдел, консулски отдел, административен отдел, апарат на военните аташета, селскостопанска служба, информационна служба, агенция за международно развитие, корпус на мира и консултативна група за оказване на военна помощ. Още веднъж обаче трябва да се подчертае, че посочената структура на дипломатическите представителства е примерна. По—точно, различието в структурата н дадено дипломатическо представителство се определя от историческите условия, традициите, от отношенията между съответните държави, а така също от задачите, които решава в областта на външната политика дадена държава.

Функции на дипломатическото представителство.
Според Виенската конвенция за дипломатическите отношения основните функции на дипломатическото представителство са пет:
а) представителна — т.е. „представяне на изпращащата държава в приемащата държава" (чл. 3, т. 1, буква „а"). Тази функция означава, че дипломатическото представителство представлява изпращащата държава по всички въпроси в приемащата страна. Счита се, че дипломатическото представителство винаги извършва едно или друго действие (бездействие) от името на акредитиращата държава с всички произтичащи от това последици.
б) защитна функция — това означава, че дипломатическото представителство защитава в приемащата държава всички законни интереси „...на изпращащата държава и на нейните граждани в границите, допускани от международното право" (чл. 3, т. 1, буква „Ь"). В случая става въпрос не за защита на каквито и да е права и интереси, а само на такива, които са законни, т.е. съобразени с вътрешнодържавното право на приемащата държава и общоприетото
съвременно международно право. В този смисъл защитата на правата и интересите на изпращащата държава, както и на нейните граждани и юридически лица трябва да бъде в съответствие със законите, обичаите и традициите на държавата по местонахождение на представителството.
в) преговорна функция — това означава дейност на дипломатическото представителство, изразяваща се „във водене на преговори с правителството на приемащата държава" (чл. 3, т. 1, буква „с"). Организирането и воденето на преговори е един от главните методи на дипломатическата дейност. Поради това съвсем естествено е, че една от основните функции на дипломатическите представителства, акредитирани в чужбина, ще бъде воденето на преговори с правителството на приемащата държава.
г) информационна функция — всяко дипломатическо представителство трябва да събира и предава информация на държавата, която представлява. Това не е по желание, а важно, основно задължение. В съвременната сложна и динамична международна обстановка добрата информираност на Държавата е безусловно необходимо условие, за да може тя успешно да провежда своята външна политика. Един от най-важните канали обаче за събиране и получаване на информация са задграничните държавни органи за външни отношения и най-главния от тях — дипломатическото представителство.
д) приятелска функция — поначало всяка дипломатическа дейност като мирно средство за развитие на отношения между държавите трябва да съдейства за разширяване и укрепване на взаимното доверие, разбирателство и сътрудничество. Тя се заключава в насърчаване на приятелските отношения между изпращащата държава и приемащата държава и в развиване на техния взаимоотношения в областта на икономиката, културата и науката.