5. Държавни служебни правоотношения. Правният режим на държавната служба и трудовото право.

С назначаването на държавна служба било то чрез избор или конкурс между служителя и държавния орган по назначаването възниква отношение на държавна служба.Тези отношения принципно са сложни по своя характер,тъй като имат две съставни части:
- трудови правоотношения
- правоотношения на държаната служба.
ТРУДОВИТЕ ПРАВООТНОШЕНИЯ-произтичат от кодекса на труда между работник и работодател.При тях служителя осъществява определена трудова функция давайки определено количество и качество труд.На тази плоскост възникват права и задължения на отделния служител от трудово правно естество.Такива са почивката,трудовата дисциплина,условията на труд и др.
ДЪРЖАВНИТЕ СЛУЖЕБНИ ПРАВООТНОШЕНИЯ-определят права и задължения, които не са от личен характер.Те имат служебно административен характер.Правомощията, които служителя получава със назначаването си на държавна служба му се предоставят за да може той да извършва определена дейност по осъществяване на държавните функции.Следователно служебните правоотношения с особен вид административно правоотношение за изпълнението на държавната служба,което възниква между държавата и държавната служба въз основа на административен акт какъвто се явява актът за назначение.Самото служебно правоотношение поражда за съответният служител и някой често трудово правни права и задължения,но особеното е че в резултата на това служебните правоотношение служителя може да осъществява държавната власт нечии функции.
В теорията съществуват две основни направление или схващания относно правното естество на отношението, което възниква между държавата и държавния служител.
1. Първото теоретично схващане възприема становището, че правоотношението е договорно и че то възниква на основата на договор между държавата и служителя.
2. Второто теоретично схващане възприема теорията за административен акт, т. е че отношението възниква на основата на акт за назначение, които е индивидуален административен акт.
ПЪРВОТО теоретично схващане се нарича теория на частно правния договор. Той възприема схващането, че служебните права се основават на частно правния договор и не може да се разграничава държавния служител като категория от други работници или служители. Тази теория обяснява връзката между държавата и служителя като договор за представителство според които държавата се договаря със съответното лице, служител да я представлява пред други лица.
Теория за публично правния договор при която държавата се явява субект на власт, които едностранно определя формата условията и съдържанието на договор и произтичащите от него задължения за служителите като в този договор съгласието на служителя да стане чиновник води до приемане на условията в него. Договорното съгласуване на воли или волеизявления се изразява в това че държавата обявява условията на държавна служба а кандидатстващият за чиновник с приемането на назначението приема и поставените му условия по договор от публично правен характер.
3. Теория която се опитва да обясни правната връзка между служителя и държаната е теорията на административен акт. според нея правоотношенията възникват в резултата на назначението чрез административен акт издаден от надлежният орган на публична власт, а съгласието на чиновника се приема като гаранция и като условие, което по силата на закона поставя началото на ново правно положение, а именно възникването на служебно правоотношение.
В българския ЗДС законодателят възприема и следва логиката основаваща се на теорията на административен акт. В закона изрично е посочено, че заповедта за назначаване е индивидуален административен акт в резултат на които възниква служебно правоотношение.
Отношението между държавния служител и държавата се характеризира с власт и подчинение. Съгласието на служителя доколкото има изобщо изразено такова се проявява в предварителното поведение на кандидата прехождащо самото назначаване. Следователно това съгласие не е проява на насрещната воля, а е волево действие на кандидата чрез което се прави заявление за неговата готовност за встъпване в служебни правоотношения.
Служебното правоотношение се създават по силата на закона с акта за назначение. То възниква в процеса на функциониране на държавната служба като чрез него се реализират правомощия и компетентност с цел функциониране на държавния апарат.
Държавните служители са подчинени на правото на държавната служба което е различно от трудовото право.
Основните различия се изразяват в следното:
1. Гаранции на работното място.
2. Системите на подбор.
3. Системите на заплащане.
4. Организация на кариерата.
- Двете са лични - непрехвърляеми и ненаследими.
- Те са възмездни
- Те са двустранни т.е. и за двете страни са предвидени права и задължения.