5. Конституция на Република България

Конституцията е основен закон. Тя е върховен закон и другите закони не могат да и противоречат. Тя притежава най – висша юридическа сила в сравнение с всички останали правни актове.

Основните принципи на Конституцията са: 
1) равноправие на гражданите – всички граждани са равни пред закона;
2) народен суверенитет – цялата държавна власт произтича от народа;
3) политически плурализъм – нито една политическа партия не може да се обявява или утвърждава за държавна;
4) принципи за разделение на властите – държавната власт се разделя на законодателна, изпълнителна и съдебна;
5) законност – РБ е правна държава, управлява се според Конституцията и законите на страната;
6) хуманизъм – РБ гарантира живота, достойнството и правата на личността;
7) демократизъм – изборите и националните референдуми се произвеждат въз основа на общо, равно и пряко избирателно право с тайно гласуване.

Конституцията се приема пряко от народа чрез референдум или от ВНС. НС може да изменя и допълва всички разпоредби над Конституцията с изключение на тези, които са представени в правомощията на ВНС.
Съществуват две процедури за изменение и допълнение на Конституцията. При 1-та право на инициатива за изменение и допълнение принадлежи на ¼ от народните представители и президента. НС приема закон за изменение или допълнение на Конституцията с мнозинство от ¾ от всички народни представители на 3 гласувания в различни дни. При 2-та процедура НС решава да се произведат избори за ВНС. Според формата на държавно устройство конституциите са: на унитарни държави, на федеративни, на конфедеративни.

Според формата на държавно управление Конституциите се делят: на републикански и монархически; писани и неписани; твърди и гъвкави; юридически и фактически. Конституционото развитие на България започва с освобождението от турско робство и приемането на първата Конституция. На 16.04.1879 във В. Търново ВНС приема първата Конституция – Търновската. Приемането на нова Конституция става през 1947 г. На 18.05.1971 чрез национален референдум се приема третата българска Конституция. След 10.11.1989 доведоха до необходимостта да се приеме нова Конституция. За целта бяха произведени избори за ВНС. 7-то ВНС прие на 12.07.1991 сега действащата Конституция.