5. Политическо правни идеи на Аристотел

Аристотел (384 – 322 г. пр н е.) е ученик на Платон, роден е в Страгия, учи в академията на Платон и по-късно става там учител. Странства в Мала Азия след смъртта на Платон. Три години бил в Македония и възпитател на Александър Велики. Основава в Атина своя школа. В своите произведения излага политическите си и правни възгледи в трактатите “Политика”, “Нихомаховаетика”, съчинението “Атинска полития”
Основният му възглед е, че във всяка вещ може да открие материя и форма, същността на вещта е формата, а материята е пасивна и приема завършен вид в благодарение на формата. Държавата според Аристотел се образува от народните влечения към живота в общност.Основната единица е семейството, от няколко семейства възниква род, от няколко рода – държава, която е висша форма на човешката общност. Именно в държавата се реализира напълно това начално влечение. Човека по свято същност е политическо същество, т.е. същество създадено да живее в общност. За разлика от семейството, чиято база е стремежа за продължаване на рода, то държавта се образува в следствие необходимостта от морално общуване между хората. Държавата е израз на единомислие по отношение на добродетелите. Държавата това всъщност е общуване на хора, с цел постигане на по-добър живот. Но когато казва хора, той няма в предвид всички човешки същества а всички пълноправни граждани на гръцката общности. Варварите не са развити в духовно отношение, имат слаб ум и са физически силни, т.е. не са способни на държавен живот според Аристотел.
Аристотел се опитва теоретично да обоснове робството. Един от неговите доводи е, че не може да съществува стопанство без робски труд. Аристотел отправя призиви да се поробват със сила. Аристотел привежда икономически доводи.

Платон е противник на частната собственост, Аристотел обаче е ярък привърженик на частната собственост. Той твърди: Трудно е да се изкаже с думи колко носи това, че нещо ти принадлежи. Освен това той намира, че евентуалната общност на имуществата е икономически несъстоятелна и, че възпрепятства развитието на икономическите отношения. Хората се грижат добре за това което им принадлежи, а към това което е общо те се отнасят с пренебрежение.
Главна задача на политическата теория – да се открие идеалното държавно устройство. С тази цел Аристотел подробно анализира съществуващите държави, техните недостатъци и причините за държавни преврати.
В “Политика” той прави квалификация на държавите по два критерия:
Първият критерий е числото на управляващите лица, а вторият критерий е целите които държавата се опитва да постигне.
Той разглежда държави управлявани от 1 човек, държави управлявани от мнозинството и такива, управлявани от малцинството.
По вторият критерий Аристотел открива правилни и неправилни държави. Правилна е онази, в която върховната власт се стреми да постигне общо благо за всички граждани, а неправилна е тази в която управляващите се стремят да реализират собствените си интереси. Когато се комбинират двата критерия се получават 6 различни типа държави:
Монархия, която е правилна държава, управлявана от 1;
Аристократична държава – правилна, управлявана от малцинството;
Полития – правилна, управлявана от мнозинството;
Тирания – неправилна, управлявана от един;
Олигархия – неправилна, управлявана от малцинството;
Демокрация – неправилна, управлявана от мнозинството.

От тези 6 типа държави, според Аристотел, основни са Олигархия и Демокрация. Той ги смята за основни, тъй като при евентуално тяхно развитие или смесване би могло да се получат останалите типове държави. Говорейки за демокрация и олигархия, той издига на преден план имущественото положение на властващите. Олигархията принадлежи на бедното мнозинство, а демокрацията на богатото мнозинство. Според него и в двете има основни слабости, олигархията задълбочава съществуващото неравенство, а демокрацията въвежда уравниловъчен принцип.
Идеалния държавен строй според него е Полития. Икономически тя е страна, в която преобладава собствеността със средни размери, това от една страна гарантира добруването на отделните семейства, но същевременно отслабва противоречието между богати и бедни.
Социална опора на властта в Политията са собствениците на земята, като изключва лицата зает с физически труд, най-важни са воините и управниците. Същинската власт е в ръцете на войните. Голямо значене Аристотел придава на въпроса с размерите и географ положение на една държава. Нейната територия трябва да бъде достатъчно голяма, но от друга страна не трябва да е толкова голяма, да е лесно обособима, а числото на гражданите да се обособи до толкова, че те да се познават един друг. Той счита, че идеалната държава да се намира в умерен климат, като Елада.

Правната теория на Аристотел е подчинена на същите идеологически цели, както неговите теории за държавата, те.е да е оправдаят привилегиите и властта на земеделската. Според него юридически правила, право изобщо отсъства, например между господар и роби и между родители и деца. Правот той дели на 2 големи категории – естествено и условно.
Към естественото право според не го се отнасят всички обществени явления, които са природно принесени в обществото (семейството, робството, частната собственост). Под условно право разбира законите, установени от различни хора.
По отношение на тези различни категории, той счита че естественото право стои над човешкия закон, а от своя страна неписания закон стои над писания.