5. Държавни органи за външни отношения на Република България. Правна уредба.

Вътрешнодържавни органи за външни отношения

Парламент.
В Република България Народното събрание „осъществява законодателната власт и упражнява законодателен контрол". Тази своя власт Народното събрание има и по отношение на международните отношения, включително и външната политика на страната. Това се извършва чрез приеманите от него закони, решения, декларации и обръщения. По посочените
въпроси могат да се искат задължителни отговори от членове на правителството, които те са длъжни да дадат пред НС или негова комисия (чл. 83 от Конституцията).
В посочената по-горе дейност Народното събрание се подпомага от избрани комисии (постоянни и временни). В този смисъл по въпросите за външната политика на страната особено важно значение има Комисията по външните работи. Тя е постоянен орган на НС и подпомага неговата дейност, а така също упражнява парламентарен контрол по международните отношения и външната политика на Република България.
Към най-важните компетенции на Народното събрание по международните отношения и външната политика могат Да се посочат:" „съгласие за сключване на договори за държавни заеми" (чл. 84, т. 9 от Конституцията); решаване на „въпросите за обявяване на война и сключване на мир" (чл. 84, т. 10 от Конституцията); както и разрешаване „изпращането и използването на български въоръжени сили извън страната, както и пребиваването на чужди войски на територията на страната или преминаването им през нея" (чл. 84, т. 11 от Конституцията).
Особено важни са правомощията на НС по въпросите за ратифицирането и денонсирането на някои международни договори, което е възможно само със закон.
Посочените по-горе правомощия на Народното събрание трябва да бъдат съобразени с изискванията на международното право, т.е. да са в съответствие с изискванията на договорите, по които е страна Република България. Нещо повече, ако съдържанието на един предстоящ за сключване международен договор не е в съответствие с нашата Конституция, то това се предшества от необходимостта за нейното изменение съобразно с предстоящата международноправна договореност (вж. ал. 2 и 3 от чл. 85 на Конституцията).
При разглеждане на Народното събрание като вътрешнодържавен орган за международни отношения трябва да се посочи също, че едно от правомощията на Председателя на НС е да организира международните връзки на самото Народно събрание (чл. 77 (1) т. 6 от Конституцията).

Държавен глава.
В Република България по смисъла на чл. 92 (1) от Конституцията на страната „Президентът е държавен глава. Той олицетворява единството на нацията и представлява Република България в международните отношения."
Най-важните правомощия на президента на Република България (освен да представлява страната) в областта на международните отношения и външната политика са:
а) да сключва международни договори в случаите, които са предвидени със закон (чл. 98, т. 3 от Конституцията);
б) да „назначава и освобождава от длъжност ръководителите на дипломатическите представителства и постоянните представителства на Република България при международни организации по предложение на Министерския съвет и приема акредитивните и отзователни писма на чуждестранните дипломатически представители в страната" (чл. 98, т. 6 от Конституцията).
Към посочените компетенции на президента трябва да се добави и неговото право по смисъла на чл. 100, ал. 3 от Конституцията. По-точно като върховен главнокомандващ Въоръжените сили на Република България той може да „обявява положение на война при въоръжено нападение срещу страната или при необходимост от неотложно изпълнение на международни задължения, военно или друго извънредно положение, когато Народното събрание не заседава...".
Президентът на Република България има и други конституционни Правомощия, така например това е правото му при предвидените в Конституцията условия да предлага министър-председател, да назначава служебно правителство и да разпуска Народното събрание (чл. 90 от Конституцията).

Правителство.
Министерският съвет (правителството) на РБ, според член 105 (1) от Конституцията на РБ „ръководи и осъществява вътрешната и външната политика на страната в съответствие с Конституцията и законите". В областта на външните отношения Министерският съвет на РБ има следните конституционни правомощия: да организира провеждането на външната политика на държавата; да осигурява обществения ред и сигурността в страната; да утвърждава и денонсира международни договори в случаите, предвидени от закона (чл. 106 от Конституцията); да ръководи и контролира дейността на министерствата и на другите ведомства, чиято дейност е свързана с международните отношения. Министерският съвет може да делегира част от своите права на отделни министерства и ведомства. Така например на тях може да им се предостави правото да провеждат преговори и да подписват международни договори по въпроси, свързани с тяхната специфична дейност.

Ведомство на външните работи.
В Р България министърът на външните работи е член на Министерския съвет и според чл. 115 от Конституцията може да издава правилници, наредби, инструкции и заповеди. В Р България структурата на Министерството на външните работи включва: ръководство, териториални, функционални и помощни отдели, както и органи ,със статут на юридически лица.
Основните функции на Министерството на външните работи в Република България са определени с Постановление № 51 от 1 април 1991 година на Министерския съвет.
По смисъла на чл. 1 от посоченото постановление Министерството на външните работи „е орган на Министерския съвет за непосредствено осъществяване на външната политика на Република България".
Република България има четири основни функции (чл. 2 от цитираното постановление):
а) да защитава интересите и правата на страната в нейните международни отношения;
б) да представлява държавния глава и правителството на Република България в чужбина;
в) да разработва за нуждите на правителството необходимата външнополитическа програма за осъществяване на най-важните национални цели и непосредствени задачи;
г) министерството да бъде център за съгласуване и взаимодействие между всички други ведомствени организации при осъществяване на техните външни отношения.
Във връзка с провежданата външна политика на Република България и в съответствие с указанията и решенията на Народното събрание, президента и правителството, министерството
развива дейност по следните основни направления:
— установяване и поддържане на активни дипломатически и консулски отношения, както и връзки с международни правителствени организации;
— организиране и водене преговори с други държави, а така също и участието на страната в различни международни срещи;
— организиране и провеждане на преговори за сключване на международни договори, страна по които е Република България;
— организиране и осъществяване на контрол за спазването на международни договори, страна по които е Република България;
— защита в чужбина на правата и интересите на българските граждани;
— подготвя и организира официалните посещения на наши държавни делегации в чужбина и на чужди такива у нас;
— подпомага правителството за вземане на необходимите външнополитически решения при изменения в политиката на други страни;
— прави външнополитически декларации и изготвя необходимите официални документи по външната политика на страната;
— поддържа връзката с официалните дипломатически представителства в страната и осъществява необходимите протоколни мероприятия;
— поддържане на непрекъснати контакти с нашите вътрешнодържавни институции като Народното събрание, политическите сили и обществеността, а така също и със средствата за масова информация ръководи официалните представителства на нашата страна в чужбина;
— извършва подбор и организира повишаване на квалификацията на необходимите дипломатически кадри.
Посочените по-горе функции на Министерството на външните работи и основните направления на неговата дейност не са посочени изчерпателно. Тяхното изброяване сочи само
приоритетното им значение за дейността на министерството. В този смисъл трябва да се разбира и чл. 4 от посоченото постановление, а именно че: „Министерството осъществява и други функции, възложени му от Народното събрание, от председателя (президента) на републиката и от правителството.