5. Външно-търговски сделки – понятие, видове, проблеми в международната търговия. Участници в международната търговия – търговци, представители, агенти.

1. Понятие за външно-търговска сделка.
Външно-търговска е сделка, която поданиците или гражданите на две държави сключват по между си. Тези сделки се сключват във връзка с осъществяването на международна търговия. Това са сделките на международните търговски обмен. При осъществяването на този обмен, различни лица, най-често това са търговци създават по между си отношения. Правната форма под която тези отношения се уреждат е в сключения между тях договор или сключената търговска сделка. Тази сделка се нарича външнотърговска, за да се отличи от вътрешнотърговските сделки, сключени между поданици на една и съща страна.
Основната външнотърговска сделка при извършването на международна търговия е договорът за покупко-продажба на стоки. Тези договори се сключват най-често между търговеца, производител на съответната стока и негов чуждестранен партньор – търговец от друга държава. Двамата уреждат своите отношения по доставката на стоката, плащането на цената със сключен между тях договор. Сключването, обаче, както и изпълнението на договор за международна продажба във всички случаи е съпътствано от сключването на редица спомагателни договори. Такива са редица превозни договори, например. Във връзка с изпълнението на договора за международна продажба трябва да се сключат и застрахователни договори, както и договори за кредит със съответна банка. Най-сетне за да се обслужат плащанията трябва да се сключат договори, съответно на продавача и купувача със съответните банки.

2. Проблеми в международната търговия.
Във връзка с международната търговия и в частност договора за международна продажба възникват редица проблеми, чието уреждане налага да се създадат специални правни норми. В тази връзка, ако изследваме въпроса с правния режим на една вътрешна продажба ще забележим следните проблеми: Чие национално право ще уреди отношенията във връзка с договора?; Във връзка със сключването на този договор се поставят и други проблеми. На първо място поради времето, което обективно е необходимо между сключването на договора, производството на стоката и нейната продажба се поставя въпросът „Коя от страните по договора ще поеме кредитния риск свързан с нейното изпълнение?”. На второ място – свързан с нуждата стоката да премине през граници на различни държави, а много често различните държави създават свои правила за внос и износ на стоки. Така че въпросът е „Коя от страните ще поеме разноските свързани с митата?”; Коя от страните по договора ще поеме така наречения валутен риск от сделката, тъй като по правило продавачът и купувачът използват различни валути при осъществяването на дейността, то ако в периода от/до съотношението между тези валути се промени, една от тях може да понесе загуби. Следващият проблем който се поставя е кой съд ще реши евентуално споровете между страните, ако такива възникнат във връзка с договора. Това са основните проблеми, които се поставят в международната търговия.
Във връзка с тези проблеми, правилото е, че всяка държава създава свой национален режим за извършване на външна търговия от нейните търговци. У нас понастоящем действат два режима за извършване на такава дейност – основният – най-лекият е регистрационен режим за сключването на определени сделки. Законът изисква сделката да бъде регистрирана от нашия търговец преди да бъде сключена. Вторият режим, който се прилага е лицензионният или разрешителен режим. По настоящем нашият закон предвижда получаване на разрешение на определени търговци за да извършват търговска дейност /превозвачи/. Разрешителен режим е въведен и във връзка с вноса и износа на взривни вещества, боеприпаси, стоки с двойно предназначение. Във връзка със сключването на международни търговски сделки в международната практика са изготвени и са на разположение на бизнеса типови договори или договори при общи условия. Такива договори са изготвени в редица сфери на стопанската дейност – транспорт, търговия със селскостопански стоки. Целта на тези типови договори е да облекчат участниците в международната търговия. Така че типовите договори са препоръчителни.

3. Участници в международната търговия.
Основните и задължителни участници са продавачът и купувачът, които са поданици на различни държави. Имено различното тяхно поданство, определя международния характер на договора за продажба. В качеството си на продавач по правило встъпва производителят на стоката, макар това да не е задължително. И двамата могат да бъдат както ФЛ, така и ЮЛ. По правило те са търговци, макар че и това не е абсолютно необходимо. Възможно е в качество на купувач или продавач да встъпи държавен орган или организация. Производителят на стоката може да участва в международната търговия в няколко различни форми:
Лично да извършва търговията – в този случай и купувачът и продавачът следва да имат солиден набор от знания в областта на международната търговия, те трябва да поемат всички рискове, които съпътстват сключването на международните продажби. Ако продавачът не желае или не може да поеме подобни рискове, той може да използва услугите на друг търговец – посредник, който е специализиран да извършва вносно-износна дейност. В този случай рисковете се поемат от него, срещу част от печалбите.
Чрез използването на търговски представител или агент – у нас търговският представител и отделните видове представители са уредени в ТЗ. Най-често производителят при износа на стоки в чужбина ще прибегне до услугите на търговски представител или до услугите на търговски посредник. За тази цел той трябва да сключи договор със съответното лице, което ще бъде негов представител. По правило, когато търговският представител е овластен от производителя да сключва договори за продажби, той ще сключи договора от името и за сметка на производителя. Това означава, че производителят ще носи всички рискове във връзка със сключения договор. Целта му е да избегне рисковете /на производителя/. Законът, обаче позволява договорът за търговски представител да се сключи с клауза, с която рисковете от сключения договор във връзка с изпълнението му ще се поемат от него. Тази клауза се нарича делкредере. Ако такава клауза е уговорена в договора за търговски представител, с уговарянето ѝ, представителят се задължава лично да отговаря за задълженията по сключената от него международна продажба, независимо че тя е сключена от името на производителя. Разбира се срещу поетия от търговския представител риск, той има право да получи допълнително възнаграждение по договора. Наред с продавача и купувача, важен участник в международната търговия са банките и в частност тези, които обслужват дейността на продавача и купувача по договора за международна продажба. В огромната си част плащанията в международната търговия се извършват по банков път. За тази цел всички търговци, които желаят да извършват международна търговия, трябва да открият и да водят свои сметки в банки, по които сметки, банките инкасират или извършват плащания. За тази цел националните банки се намират в кореспондентски отношения помежду си. Наред с поддържането и обслужването на сметките на своите клиенти, банките изпълняват и други важни функции в международната търговия. Така например, те обезпечават своите клиенти с необходимата им чуждестранна валута, съответно изкупуват от тях ненужната им валута. Банките предоставят при нужда гаранции на своите клиенти, а често, пак при нужда, им издават референции – банкови препоръки. Често тези гаранции са условие за да може да се сключи една международна търговска сделка. Банките предоставят и други услуги на своите клиенти – например по тяхно искане могат да издават или сконтират ценни книги – менителници, чекове. Предоставят услуги по издаване на акредитиви. Банките често пъти предоставят информация на своите клиенти за икономическото положение в друга държава, за установения в нея режим за внос и износ и други услуги. Наред с банките, участници в международния търговски обмен са и застрахователите, защото когато се продава една стока във връзка с нейното движение от продавача и купувача тя следва да се застрахова. Участници са и превозвачите и спедиторите.