52. Разпределяне на имуществото между наследниците, извършено приживе на наследодателя.

Делба извършена от наследодателя приживе. По начало делбата се извършва след смъртта на наследодателя, т.е. след откриване на наследството, но наследодателят може и приживе да разпредели имотите между наследниците си – чл.77 и чл.78 ЗН. С тази делба се цели да бъдат предотвратени споровете между тях и да се избегне евентуална съдебна делба. Делбата приживе може да бъде извършена с акт за дарение или със завещателен акт. Двата вида делба се различават както по формата на акта, с който те се извършват, така също и по тяхното действие.
Делба дарение. Делбата дарение представлява договор между наследодателя от една страна и неговите наследници от друга, чрез който наследодателя приживе, безвъзмездно прехвърля имуществото си, като го разпределя по отделно на всеки един от наследниците. За да бъде валидна този вид делба, в нея трябва да вземат участие всички наследници. Делбата-дарение се урежда по правилата на чл.225 и сл. ЗЗД. Участниците в делбата трябва да бъдат дееспособни, а онези, които са малолетни или непълнолетни се представляват чрез особени представители, овластени при условията на чл.29,ал.4 ГПК. При делбата-дарение няма изискване всички наследници да участват едновременно при нейното извършване. Наследодателят може с отделни актове, последователно да разпредели наследственото си имущество с тях, но , за да бъде валидна тази делба е задължително необходимо всички да вземат участие в нея. Делбата-дарение, която се отнася до недвижими имоти трябва да бъде извършена с нотариален акт, съгласно чл.18 ЗЗД, а за движимите вещи чрез предаване. Делбата-дарение става задължителна приживе за всички наследници на наследодател. Правото на собственост преминава автоматично със сключването на правната сделка, а когато делбата се извършва последователно – с извършването на всички правни действия. След смъртта на наследодателя, наследниците не могат да оспорват тази делба. В случаите, при които с делбата-дарение някой от наследниците е бил увреден, той може да иска възстановяване на запазената част по реда на чл.33-37 ЗН и този иск може да се предяви след откриване на наследството. Делбата-дарение, в която наследодателя не е включил някой от наследниците си с право на запазена част е недействителна. В чл.78 ЗН е предвидено също, че сънаследник, който с делбата е бил увреден по друг начин, същата може да бъде оспорвана по реда на чл.74 ЗН. Според този текст делбата не може да бъде оспорвана поради грешка, освен когато при завършването й някой от сънаследниците е бил увреден с повече от ¼ от стойността на дела му. Искът не може да бъде предявен след изтичането на една година от извършването на делбата.
Делба - завещание. Тя се извършва със завещателен акт и тази делба е подчинена на правилата на завещанието, както относно способността за нейното извършване, така също и относно формата на акта. Делбата-завещание, за да бъде действителна е необходимо със завещателния акт или с отделните завещателни актове, когато делбата се извършва последователно, наследодателят да разпредели наследственото си имущество с всички негови наследници. Делбата-завещание не трябва да се смесва със завета. Когато при извършване на завещанието, респ. завещанията, някой от наследниците е бил пропуснат, тази делба не произвежда правно действие по отношение на този наследник. Както при завещанието, така и при делбата-завещание, извършена приживе от наследодателя, същият може да отмени или да измени завещателни акт по начина указан в чл.38 ЗН. В случаите на отмяна на делбата-завещание, извършена преди това, същата не поражда правно действие. Когато с делбата-завещание е накърнена запазената част на някой от наследниците, същите могат да искат нейното възстановяване. Делбата-завещание поражда правно действие след смъртта на завещателя и наследниците не могат да искат нова делба. Само в случаите, когато някой от тях се откаже от наследственото си право, отреденият за него дял подлежи на нова делба между останалите наследници и отказът от наследство уголемява правата на останалите сънаследници.
Други въпроси, свързани с делбата.
Ред за ликвидиране на спестовните влогове. Вземанията на наследодателя включително и влоговете се разпределят автоматично според правата на наследниците и за тях доброволна и съдебна делба е недопустима. В тези случаи след смъртта на вложителя, влогът се изплаща на наследниците съобразно припадащите им се дялове, след като бъдат представени необходимите документи за това според вътрешните правила на банка ДСК и на търговските банки. В тези случаи влоговете се изплащат на наследниците не по-рано от 1 месец от смъртта на наследодателя. Този срок е установен в интерес на лицата, на които наследодателят е направил завещание. След изтичането на срока, ако не бъде представено завещание, същото може да бъде изплатено само със съгласието на останалите наследници. Когато липсва такова се дава 3-месечен срок, в който наследниците, които възразяват срещу завещанието са длъжни да представят доказателства, че са оспорили същото по съдебен ред. До изтичането на този срок, влогът не се изплаща на наследниците. Ако в посочения срок не бъдат представени доказателства, завещаната сума се изплаща в полза на лицето, което е представило завещанието. В останалите случаи се изчаква решението на съда. Сумите по влога в по-голям размер от завещанието се изплащат на наследниците съобразно техните права.
Делба с участието на държавата. По силата на различни основания, в отделни случаи между държавата наследодателя може да възникне съсобственост. Тази съсобственост може да бъде прекратена чрез продажба ма частта на притежаваното наследство на държавата, чрез отстъпване на съсобствениците на друг имот, което при действието на ЗУТ отпадна, чрез доброволна или съдебна делба.(чл.36 ЗС)
Действие на делбата. Във всички разновидности на делбата на практика се поставя въпросът дали същата има декларативно или конститутивно действие. С извършването на делбата, доброволна, приживе или съдебна се прекратява имуществената общност между сънаследниците. От този момент те стават изключителни собственици на това, което са получили в реален дял, а правата, които са имали в съсобствеността се прекратяват. Когато имуществото не може да се подели реално и всеки от сънаследниците да получи конкретен дял, имотите се изнасят на публична продан и сънаследниците получават парично обезщетение. Действащият ЗН изоставя установената в чл.292 на отм. ЗН фикция за декларативния характер на делбата. според този текст се е считало, че не делбата прекратява правата, а тя само установява едно положение, което е съществувало при откриване на наследството. При делбата се извършва една промяна – общността се прекратява и идеалните части се превръщат в реални, и в това именно се състои конститутивното действие на делбата. в тази връзка следва да се посочи, че и в случаите на разпореждане с отделни наследствени предмети, в хипотезата на чл.76 ЗН, също настъпва промяна, но сключената правна сделка може да бъде обявена за относително недействителна, в който смисъл е и Тълкувателно решение 1/2004г. на ОСГК.
Отговорност на сънаследниците за евикция(съдебно отстраняване) в случаите на делба. Съгласно чл.73 ЗН, всеки сънаследник съобразно своята наследствена част дължи обезпечение(обезщетение) на сънаследника, който по причина, предшестваща делбата е бил съдебно отстранен от полученото в дял имущество. В текста на чл.73 ЗН се говори за обезпечение, но той всъщност има предвид обезщетение. Такива са случаите, когато при доброволната или съдебна делба е отреден дял на някои от сънаследниците,а в последствие бъде установено, че с влязло в сила съдебно решение този имот принадлежи на трето лице. при съдебното отстранение се прилагат по аналогия правилата на чл.189 и сл. ЗЗД.
Недействителност на делбата. Като всеки акт, за да бъде действителна делбата, тя трябва да отговаря на всички изисквания за валидност на юридическите актове. Когато делбата е била извършена без участието на някой от сънаследниците, тя е изцяло нищожна и затова неучаствалият в нея наследник може да иска нова делба по съдебен ред.
При доброволната делба, в съдебната практика има решения, с които се приема, че неучаствалият в делбата сънаследник няма правен интерес да води иск за обявяване на доброволната делба за нищожна, тъй като същият може да предяви иск за съдебна делба и да не зачете доброволната делба. Поддържа се и другото гледище, че сънаследникът на общо основание може да предяви отделен иск за прогласяване нищожността на доброволната делба.В тази насока е направено и предложение за издаване на тълкувателно решение дали е допустимо водене на отделен иск за прогласяване на нищожността на доброволната делба или неучаствалият наследник може да иска съдебна делба на общо основание. Професора счита, че не следва да се отрича правото на наследника, който не е участвал в делбата да предяви самостоятелен иск за прогласяване нищожността на доброволната делба, вместо да бъде задължаван да води иск за съдебна делба , която протича в две фази и от една страна не се постига процесуална икономия и бързина и от друга участниците в нея се натоварват със заплащането на по-високи държавни такси.
Съдебна делба. Производството за съдебна делба е особено исково производство и е уредено с разпоредбите на чл.341-355 ГПК, в който са уредени случаите на съдебна делба както на наследствена общност, така също и на обикновена дялова съсобственост, възникнала на друго основание. Съдебната делба протича в две фази, по които съдът се произнася със отделни решения. Съдебната делба се образува по иск на всеки един от сънаследниците, който по правилата на родовата подсъдност е подсъден на районният съд по местооткриване на наследството съгласно чл.110 ГПК.
В процеса участниците имат качеството едновременно и на ищци и ответници. Към молбата за делба на наследство се прилагат:
- Удостоверения за смъртта на наследодателя и за неговите наследници
- Удостоверение и други писмени доказателства за наследствените имоти
- Преписи от молбата и приложенията за ответниците по иска
С образуване на производството в първото по делото заседание, всеки от останалите сънаследници може да поиска с писмена молба да бъдат включени в наследствената маса и други имоти.
Първо по делото заседание е това заседание, в което страните са били редовно призовани, независимо от това дали се явяват и дали изпращат пълномощни. В първото заседание всеки от сънаследниците може да възрази против правото на някой от тях да участва в делбата, против размера на неговия дял и против включването в делбената маса на някои имоти – чл.342 ГПК. тези оспорвания могат да се основават на обстоятелството, че някой от наследниците не е приел наследството или, че искането за определяне на неговия дял е различен от този, установен в закона.
Оспорването за включването в наследствената маса на някои имоти може да се дължи/основава на придобиване на изключителни права върху тези обекти, по силата на разпоредителни актове, какъвто е договора за дарение.
В първото по делото заседание се разглеждат и някои преюдициални въпроси и по-конкретно – може да се оспорва произхода, осиновяването на някои от участниците в делбата, истинността на представени писмени доказателства и на направени завещания, а така също и да се иска възстановяване на запазената част чрез намаляване на направените завещания и дарения.
В първата фаза на делбата се разглежда и претенцията по чл.12,ал.1,ЗН за обикновената покъщнина и земеделския инвентар. Тази претенция се предявява с осъдителен иск.
Решението на съда по допускането на делбата може да се обжалва в 2-седмичен срок.
Решението, което е обжалвано пред въззивния съд (окръжният съд) разглежда жалбата по същество и се произнася с решение. Той може да измени решението както по отношение на правата на сънаследниците, така също и относно участието им в делбата.
Когато решението е правилно, го оставя в сила. След влизане на решението в сила производството за съдебна делба продължава в неговата втора фаза. Втората фаза на делбеното производство се развива в рамките и в същия обхват на решението по допускането на делбата. Във втората фаза се предявяват няколко претенции от съделителите. В тази фаза се предявява претенцията по сметките по чл.346,ГПК за подобрения, извършени от някои от наследниците в наследствения имот след смъртта на наследодателя и за привнасяне на задължения от наследника към наследството. Освен това във втората фаза на делбата се предявява и претенцията по чл.12,ал.2,ЗН за принос, който е спомогнал да се увеличи наследството приживе на наследодателя. Тези претенции се предявяват от лицата, които са извършили подобренията в наследственото имущество. Третата претенция, която също следва да бъде предявена най-късно в първото по делото заседание на втората фаза след допускане на делбата, в претенцията за възлагане на неподеляемия жилищен имот, получен по наследство. Този срок е преклузивен и погасява субективното материално право за възлагане на неподеляем жилищен имот. Що се касае за претенциите по сметките и за принос по чл.12,ал.2,ЗН, те могат да бъдат предявени и в отделно исково производство извън делбата.
По тези две претенции (по сметките и по чл.12) съдът се произнася с отделни диспозитиви и осъжда останалите сънаследници да заплатят дължимите суми на съделителите, които са направили подобренията като съответно бъде намалена стойността със съответния дял на наследника,предявил тези претенции.
Делбата на наследство, когато има дял за всеки от съделители се извършва чрез съставяне на разделителен протокол и теглене на жребий. Според чл. 347,ГПК съдът съставя проект на разделителен протокол въз основа на заключение на вещо лице и този протокол се предявява на страните за изслушване на техните възражения. След това съдът с ново решение обявява разделителният протокол за окончателен. Това решение може да се обжалва през въззивния съд с най-късното решение. След влизане на решението в сила, съдът призовава страните за теглене на жребий на основание чл.352,ГПК и уравнява неравенството в дяловете с пари, за който се съставя протокол и тегленето на жребий се отбелязва в същия. След тегленето на жребий съдът присъжда в/у стойността на всеки един от дяловете 4% държавна такса и прекратява образуваното производство. Определението на съда, с което производството се прекратява може да бъде обжалвано само за допуснати нарушения на процесуалния кодекс във връзка с процедурата по теглене на жребий.
Разпределяне на имотите. В случаите, когато този способ се окаже неудобен, съдът сам извършва делбата като с решението разпределя имотите м/у съделителите без да тегли жребий. В този случай не се съставя проект за разделителен протокол. Тегленето на жребий е невъзможно, когато има неравенство в дяловете на отделните съделители. Тегленето на жребий е много неудобно, когато всеки от съделителите живее на отделен етаж на една къща, която е предмет на делба и е извършил подобрения в същия. И при разпределение на дяловете съдът с решението уравнява дяловете в пари, съобразно правата на отделните съделители. Неравенството в дяловете се изравнява в пари, съдът присъжда 4% държавна такса в/у дяловете.
Възлагане на неподеляем жилищен имот. В чл.348,ГПК е уреден въпросът за изнасяне на публична продан на неподеляемите имоти, които не могат да бъдат оставени в дялове, ако тези имоти няма характеристика на неподеляем жилищен имот. В чл.349,ГПК са уредени два различни фактически състава за възлагане на неподеляемото жилище. В ал.1 са уредени случаите на възлагане на неподеляем жилищен имот, който е резултат на прекратена СИО, а не придобит по наследство. В тези случаи извън делбата на наследство, неподеляемото жилище се възлага на преживелият съпруг, ако общността е прекратена със смърт, или на бившия съпруг, когато тя е прекратена с развод, на когото е предоставено упражняването на родителските права по отношение на наневършилите пълнолетие деца. Право да иска възлагане има преживелият съпруг, който няма собствено жилище и е направил искане за възлагане. В тези случаи дяловете на останалите съделители се изравняват с пари, които този наследник трябва да заплати по банков път в 6-мечен срок от влизане на решението в сила за възлагане.
В чл.349,ал.2 е уреден въпросът за възлагането на неподеляем жилищен имот, получен по наследство. Имотът се възлага на наследника, който е живял в него при откриване на наследството, ако не притежава друго жилище. Когато няколко съделители, които отговарят на тези условия, предявят претенции за възлагане на имота, той се възлага на онзи от тях, който предложи по-висока цена от пазарната чрез еднократно и тайно наддаване. Уравнението на дяловете на останалите съделители се извършва заплащане на пари по банков път и това уравнение следва да бъде заплатено в 6-месечен срок от влизане на решението в сила.
Възлагането на неподеляем жилищен имот по чл.349 се прилага в случаите на прекратена СИО и възникнала съсобственост. Този текст е неприложим при възникнала съсосбтвеност на друго правно основание, като: правна сделка, съдебно решение, придобивна давност и др. В този смисъл са и указанията, дадени в ТР 1/2004г. на ОСГК, с което беше предотвратена съществуващата до приемането му съдебна практика.
В чл.349,ал.3 е посочено, че за вземанията за уравняване на дяловете, заинтересуваните могат да впишат законна ипотека.
Чл.349,ал.6 – съделителят, на когото е предоставен имота по реда на ал.1 и 2, става негов собственик след като изплати дължимото парично уравнение заедно със законната лихва. При действието на отм. ГПК в чл.288 беше предвидено, че собствеността се придобива с влизане в сила на съдебното решение. Сегашната правна уредба е по-приемлива. В същия текст е предвидено, че ако уравнението не бъде изплатено в 6-месечния срок, решението на съда се обезсилва по право и имотът се изнася на публична продан. Публичната продан може да бъде осуетена в случаите по ал.2, ако друг съделител, който отговаря на условията за възлагане поиска да му бъде възложен имота и заплати веднага цената, по която той е оценен при делбата, по банков път, намалена със стойността на неговия дял. Получената сума се разпределя съобразно дяловете на съделителите.
Обезсилването по право не настъпва автоматично (ex lege),а е необходимо заинтересуваният да подаде молба до съда, постановил решението, и да поиска обявяване на обезсилване на решението. В тези случаи ответникът може да прави възражение, че е изпълнил точно възраженията си по чл.349,ал.5 и е изплатил дължимото уравнение в 6-месечния срок или че кредиторите са в забава и неоправдано са отказали да приемат изпълнението, в които случаи се прилагат разпоредбите на чл.97 ЗЗД.
Предвидената възможност за обезсилване на решението дава основание на проф. Сталев да поддържа становището, че разпоредбата на чл.349,ал.3 относно законната ипотека, трябва да се счита за мълчаливо отменена. Авторът поддържа, че в тези случаи законната ипотека се явява безпредметна. Това гледище търпи възражения, т.к. законната ипотека, която е уредена в чл.168 като ипотека на съделителя, не е изрично отменена в този закон, нито пък разпоредбата на ал.3 с приемането на действащия ГПК е отменена изрично. Освен това, независимо, че собствеността се придобива след заплащане на дължимото поведение, сънаследниците, които не са получили изпълнение, имат правен интерес да впишат законната ипотека с цел да се предотвратят недобросъвестни действия от страна на сънаследника, на когото е възложен неподеляемия жилищен имот, още повече, че обезсиленото по право решение трябва да се прогласи в отделно производство извън производството за делба и това създава предпоставки за злоупотреба в права.
Изкупуване на имота от съделител – чл.354 ГПК. В случаите, когато имотът бъде изнесен на публична продан като неподеляем, всеки от съделителите в делбата може да го изкупи при условията на чл.505,ал.2 ГПК, който се отнася до изпълнение в/у вещи в СИО. Според този текст съпругът недлъжник може да участва в наддаването и той се обявява за купувач, ако при съставянето на протокола по чл.492,ал.1, който се отнася до обявяването на купувача, заяви, че желае да купи имота по най-високата предложена цена. Когато няколко съделители желаят да изкупят имота, при условията на ал.1, се извършва нова продан само между тях при първоначална цена - предложената най-висока при първата продан, която продължава 1 седмица. Ако при тази продан никой от съделителите на изкупи имота, той се възлага на наддавача – 3то лице на делбата, което е предложило най-високата цена при първата продан.
Разноски. При делбата страните заплащат разноски, съобразно стойността на дяловете, и ако делбата приключи със съдебна спогодба до съставянето на разделителния протокол, таксата е 2% в/у стойността на дяловете. В останалите случаи съделителите заплащат 4% държавна такса, съобразно стойността на получените от тях дялове.