50. Делба на наследство – общи положения, видове, действие.

Сънаследниците могат по всяко време да прекратят наследствената общност чрез делба. Тя има за цел да ликвидира състоянието на имуществената общност и да създаде на нейно място имуществени права върху реално определени обекти. Делбата на наследство е уредена в чл.69 до чл.80 ЗН, чл.34 до чл.36 ЗС и чл.341 до чл.355 ГПК. делба на наследствено имущество може да иска всеки сънаследник, макар и да има противна уговорка за това. Делбата е недопустима само в изрично установените от закона случаи и един от тях е този по чл.38, ал.3 ЗС, според който общите части в етажната собственост не подлежат на делба.
В ЗН в чл. 72 е предвидено,ч е при съставяне на дяловете не се допуска разделянето им на части по-малки от 3 декара на нивите, 2 декара на ливадите и 1 дка на овощните градини и лозята. В чл.19 ЗУТ също са установени ограничения във връзка с разделянето на урегулираните поземлени имоти и тези норми трябва да бъдат спазвани(квадратура, лице и т.н.). Такива правила се съдържат и в Закона за горите.
Не може да се иска делба на наследство, което е било придобито по давност на основанията, уредени в чл.79 и чл.80 на ЗС. За да бъде валидна делбата- доброволна или съдебна, в нея трябва да вземат участие всички сънаследници. Съгласно чл.75, ал.2 ЗН когато делбата е извършена без участието на някои от сънаследниците, тя е изцяло нищожна. Такава делба не произвежда правно действие и затова всеки от сънаследниците, който не е взел участие в нея може да предяви иск за извършване на нова делба. В случая влязлото в сила решение на съда, по смисъла на чл.296 и следващите от ГПК не се ползва със силата на присъдено нещо по смисъла на чл.299 ГПК.
Делбата на наследство може да бъде пълна или частична, т.е. да обхваща цялата наследствена маса или само част от нея. Това зависи от волята на сънаследниците. Според чл.75, ал1 ЗН, когато при извършването на делбата бъде пропуснато(несъзнателно или нарочно) някое наследствено имущество то се поделя допълнително. ЗН предвижда, че всеки от сънаследниците може да иска своя дял в натура до колкото това е възможно. Това произтича от разпоредбата на чл.69, ал.2 ЗН. Според текста всеки сънаследник може да иска своя дял в натура, ако това е възможно, а неравенството на дяловете се изравнява с пари. Имотите, които не могат да се поделят удобно се изнасят на публична продан. Искът за делба на наследство не се погасява по давност.
Делбата на наследство може да се извърши доброволно или по съдебен ред.