5. Източници на правото

Източниците на правото биват писани и неписани. Към неписаните източници спадат т. Нар. Правен обичаи. Правният обичаи представлява многократна повторяемост на едни и същи правни действия при наличието на една и съща правна обстановка. По този начин правният обичаи се превръща в модел за поведение, който се прилага в обществото при липса на писано право. Основно значение имат т. нар. писани източници на правото, които могат да бъдат разделени в три основни групи:
- Група на нормативните актове – нормативният акт представлява съвкупност от писани правни норми, които уреждат близки или сходни обществени отношения; нормативните актове могат да бъдат класифицирани според степента на юридическата им сила; нормативен акт с най-висша сила е конституцията, която представлява основополагащ нормативен акт, който определя формата на държавно устройство и държавно управление, структурата на държавния апарат и основните права и свободи на гражданите; други нормативни актове са законите; те доразвиват основните правила за поведение и допълнително ги поясняват като създават нови правни норми; законите са два вида – общи и специални в зависимост от нормите, които съдържат;
- Група на подзаконовите нормативни актове – наредби, правилници и инструкции, тарифи и постановления; издават се от органите на изпълнителната власт т.е. Министерски съвет, отделни министри, ръководители на ведомства; специфичното за тях е, че съдържат вторични правни норми, които се издават въз основа и в изпълнение на нормите, които се съдържат в закона;
- Група на различните тълкувателни решения и постановления на върховния касационен и върховния административен съд – издават за уеднаквяване на противоречива съдебна практика и имат задължителна сила за всички съдилища, органи на изпълнителната власт и органи на местното самоуправление.