5. Основни етапи в развитието на международните отношения през XX век.

Границата между 19 и 20 век бележи много важен прелом в състоянието на МО – възниква световната система на МО. В края на 19 век икономическите и политическите интереси на големите държави напълно обхващат цялата планета.В пространствено отношение световните взаимоотношения се глобализират.
Световната система на МО се формира тогава, когато е необходимо да се създаде световно стопанство, да се изгради развит и стабилен международен пазар, да се утвърдят устойчиви стопански връзки, обхващащи целия свят, за да могат преобладаващият брой държави да преодолеят станалите вече тесни национални държавни рамки на техните стопанства. Процесът се развива интензивно в края на 19 и завършва в началото на 20век. В новите условия не остават свободни зони, светът бива разделен на сфери на влияние и владение между големите държави. За да се разширят тези сфери на влияние, е необходимо те да се отнемат от някоя държава. Появяват се нови закономерности на взаимните отношения и нови огнища на конфликти. Възникването на световната система на МО създава съответните предпоставки за образуването на световни блокове и за избухването на световните войни.
Промяната е израз на началото на процес, който се развива през целия 20 век – процесът на глобализация на МО.Пространствената глобализация на МО се развива още в края на 19 век и началото на 20.
В началото на 21 век глобализацията на системата на МО навлиза във втория си етап – функционалната глобализация. Вероятно през настоящия 21 век това ще е едно от основние направления на световното развитие. Обективната необходимост на по-нататъшното развитие на глобализацията обаче не прави по-леки въпросите пред политиката. Пред цялата световна общност глобализацията поставя различни проблеми, които са специфични за много от страните, поради различните условия, в които те се намират.
Глобализмът, т.е. активната политика на правителствата в сферата на международните отношения, която съдейства за утвърждаването на глобализацията, в повечето случаи се свързва с няколко основни процеса :
- утвърждаване на икономически системи, които да функционират в световен мащаб;
- свободно движение на финансовите и информационните потоци през границите на държавите;
- упадък на националния и държавния суверенитет и др;
В теорията на МО се изказват както положителни, така и негативни оценки по отношение последиците от глобализацията. В полза на процеса са аргументи от следния тип:
- глобализацията ще спомогне за развитие на либералната икономика и на пазарните отношения,
- за утвърждаване на либералната икономика и пазарните отношения,
- за утвърждаване на либералната демокрация,
- за извеждане на преден план активността на неправителствените субекти на МО,
- за премахване неблагоприятното влияние на етническите, расовите, религиозните и др. различия,
- за даване равни възможности на всички и т.н.
Има обаче и редица политици и изследователи, които без да отричат положителните последици на глобализацията, имат цялостно негативно отношение към този процес. Те смятат, че глобализацията ще спомогне за създаване на възможност за още по-голяма концентрация на капиталите и знанието у богатите и развити западни държави, за загубване на възможностите на националните държави да защитават гражданите си от външната икономическа и политическа експанзия и т.н.Според тях зад глобализма е скрит стремеж на Запада към световна власт чрез разпространение на западните стандарти на поведение, начин на живот и морални ценности.
В средата, между двете противоположни оценки за същността на глобализацията и нейните последици, стоят преценките на критическите реалисти, която най-вероятно се доближава в най-голяма степен до „правилния отговор”. Глобализацията е естестен и неизбежен процес на прогресивно развитие на международната система.Този процес не е замислен от някого като заговор на богатите против бедните. Както всички процеси, той също има своите положителни и отрицателни страни.Световната глобализация е необходимост, тя открива възможности, но има и ще продължи да има своите негативи. Този процес трябва да се контролира и да се направлява така, че да се максимизира общата полза и да се минимизират негативните последици. Затова трябва да се запазят средствата за управление на процеса, а това преди всичко е устойчивата национална държава, която единствена може да защити националните си интереси от икономическата, политическата и културната експанзия на останалите държави.