5. Аристотел 384-322 г. пр.н.е.

Най-популярният древногръцки философ, роден в гръцката Стагира, някъде се среща като АРИСТОТЕЛ СТАГИРИТ
Ученик е на Платон, учи в неговата АКАДЕМИЯ в Атина, а след това и преподава в нея, след смъртта на Платон пътешества из Мала Азия,около 3 години живее в антична Македония, там е личен, персонален учител на Александър Велики /Македонски/. Александър Македонски тръгва да завладява света, а Аристотел се връща в Атина и създава своя собствена философска школа. Възгледите си излага в няколко трактата, формират се в хода на задочна полемика с Платон, Аристотел отхвърля в своите възгледи учението на Платон за ОБЩИТЕ ПОНЯТИЯ;
Аристотеловите възгледи се състоят в следното:
Всяка вещ се състои от материя и форма, материята е пасивна и приема завършен вид благодарение на формата, а формата е същността на предмета;
Държавата, частната собственост, робството, Аристотел разглежда като природна даденост Държавата се образува в следствие естественото природно влечение към общуване съответно между различните колективи, семейства, род държава. Най-пълно се реализира природното влечение на човека към съвместния живот в държавата
„по своята дълбока същност Човекът е политическо същество”
По повод различните видове човешко общуване дава определение на Държавата : „общуването на хора, с цел постигане на възможно по-добър живот”
„ХОРА” – тук са само свободните граждани от гръцките полиси, не се включват варварите и робите, които той отъждествява. Аристотел се опитва теоретически да обоснове наличието на роби, решаващ аргумент са естествените природни различия между хората. В книгите си многократно подчертава, че „робството е природно”, че „тя е създала варварите с добро телосложение и слаб ум” и ги е разпределила за физически труд, следователно войната срещу варварите и тяхното заробване е справедлива. Аргументи от икономически характер – твърди , че робството е крайно необходимо с оглед икономическите потребности на обществото;
Аристотел е убеден привърженик и теоретик на частната собственост, за разлика от Платон. В твърденията му има - „трудно е да се изрази с думи онова наслаждение, което изпитва човек, когато осъзнава, че нещо му принадлежи”, манталитетни, психологически съждения. Той смята, че общността в имението е икономически несъстоятелна, тя ще пречи на развитието на икономическите наклонности на човека.
„хората се грижат най-вече за това, което им принадлежи лично и по-малко се грижат за това, което им е общо”

Главна задача на политическата теория според Аристотел е в това, тя да предложи теоретически най-съвършено държавно устройство. Именно с тази цел той в своите трудовев прави вдпечатляващ разбор на съществуващите до него устроъйства, за недостатъците им и за причините за държавните преврати. Класифицира формите на държавите според:
броя на реално управляващите лица;
в зависимост от реализираните в държавата цели
При Броя на реално управляващите лица вижда:
еднолично управление;
управление на малцинството;
управление на мнозинството
В зависимост от реализираните в държавата цели, те биват:
1. правилни – преследва като своя цел общото благо на граждоаните;
2. неправилни – преследват различната изгода на управниците
Когато се комбинират тези два критерия се получават шест вида държавно устройство, към правилните се отнасят следните:
- монархиятка 1+1;
- аристократичната 1 + 2;
- полИтия 1+3
Към неправилните:
тиранията 2+1;
оигархията 2+2;
демокрацията 2+3

Новото е, че Аристотел се опитва цялото това разнообразие да редуцира към две основни форми на държавно устройство ОЛИГАРХИЯТА и ДЕМОКРАЦИЯТА
ОЛИГАРХИЯТА е власт на имащите; ДЕМОКРАЦИЯТА власт на нямащото мнозинство.
Той не одобрява и едното и другото в техните чисти проявления, те не са идеалната държава, тъй като той намира сериозни недостатъци, опитва се да избегне сблъсъкът между богати и бедни. Олигархията според него задълбочава неравенството, а в Демокрацията се прокрадва уравниловка, която води до нестабилност на държавата.
Според Аристотел идеалната държава е комбинация между олигархия и демокрация – форма, която той нарича ПОЛИТИЯ
Икономически политията се опира на средна по размер частна собственост, от една страна икономическата самостоятелност на отделните стопанства, собственици на участъка от друга страна ще се отслаби противоречието между богатство и бедност.
Осъжда страстта към богатство, лихварството и др. Търси обществени мероприятия, инициативи, които биха могли да намалят социалното разстояние между богати и бедни, например да се намали социалната изолация съвместни празненства – „най-добре би било ако собствеността е частна, но нейното ползване е общо”
Социална опора на властта са собствениците на земята, Аристотел изключва от числото на гражданите онези, които са заети с чисто физически труд. Гражданската доблест подхожда само на тези, които са лишени от задължението да се изхранват от своя собствен физически труд. Занаятчиите и земевладелците са важни, но по-важни за държавата са воините и управляващите; властта трябва да се съсредоточи в ръцете на воините, които могат да се въоръжат за своя сметка; голямо значение Аристотел отдава на размерите и географското положение на идеалната държава, трябва да има баланс между два критерия:
територията трябва да бъде достатъчно голяма за ефективна икономика, която да е в състояние да удовлетворява естествените потребности на населението;
да не е много голяма, да бъде ОБОЗРИМА числрото на граждоните да е такова, че да се познават помежду си,/ връзката му с Платон/, т.е. това е един типичен гръцки полис