4. Юридически факти

Юридическите факти са релевантните явления, процеси, състояния, обстоятелства, събития, действия или бездействия от обществената и природната действителност, с които хипотезата на правните норми свързва пораждането, протичането, запазването или прекратяването на правоотношенията. Според правните последици, които предизвикват, юридическите факти биват – правопораждащи, правозапазващи, правопроменящи, правопрекратяващи и правопогасяващи. Правопораждащи са юридическите факти, които водят до възникване на права и задължения. Правозапазващи са фактите, които запазват едно право или задължение. Правопроменящи са юридически факти, с чието настъпване се променят правата или задълженията, както и страните по правоотношението. Правопрекратяващите юридически факти водят до прекратяване на съществуващи права или задължения. Правопогасяващите юридически факти водят до погасяване на права и задължения. Според наличието или отсъствието на воля от страна на правните субекти за настъпването на юридическите факти се делят на деяния и събития. Юридическите деяния от своя страна се подразделят на действия и бездействия. По своята структура юридическите факти биват прости и сложни. Прости са когато се състоят от един факт. Сложните юридически факти се наричат фактически състав. По този критерий те се делят на правомерни и неправомерни. Правомерните юридически факти са например сключването на договор, подаването на иск в съда. Неправомерни юридически факти например са престъпленията, административните нарушения. Ако за критерий се вземе формата на проявлението, юридическите факти са положителни и отрицателни. Положителните представляват реално явление на действителността, някакво действие. Докато отрицателните факти се състоят в липсата на определено явление, налице е бездействие. Презумцията представлява правно предположенние, което замества някакъв юридически факт и което може при определени обстоятелства да предизвика настъпването на съответни правоотношения. Правните презумции биват два вида – оборими и необорими. Оборими са тези, при които закона допуска установяването на противното, т.е. може да се доказва обратното на съдържащото се в закона заключение. При необоримите презумции закона не разрешава доказването на противното заключение.