4. Международната среда и националната правна система.

Системата на МО е единствената система, която обхваща човечеството като цяло във всички сфери на неговото съществуване и дейности. Тя отразява целостността на човечеството, неговите всеобщи, от значение за всяка наука, интереси. Тъй като е най-голямата универсална система на социални отношения, системата на МО оформя външната среда, в рамките на която съществуват и с която взаимодействат всички национални и държавни обществени системи. Тя определя външните условия на тяхното съществуване. В нейните рамки и съобразно специфичните й закономерности се осъществява външната политика на отделните държави. Състоянието на системата определя тона и условията за поведението на тези страни в процеса на тяхното общуване. Съотношението между състоянието и външната среда и интересите на участващите в международните отношения държави е факторът, който катализира предприеманите действия от тези страни. Познаването на външната среда, която оформя системата на международните отношения, е абсолютно задължително за управлението на всеки външнополитически процес и за разработването и приемането на правилни външнополитически решения, които да постигнат целящия се ефект.
Международните отношения се осъществяват между равнопоставени и независими субекти, над които не стои висша власт. Държавите могат чрез съгласуване на волите помежду си да създадат структура, на която да подчинят своето поведение в определена област – чрез частично отдаване на суверенитет (ЕС). Вътрешнополитическите отношения се осъществяват в условията на вътрешния държавен ред при наличието на единен център на върховна власт, на правна субординация. При външнополитическите отношения тези условия липсват.
Международната среда е полето, в което съществува външната политика на една държава. Но по начало много тясно е съответствието между вътрешна и външна политика. Най-пълна подкрепа има тази външна политика, която отразява националния интерес в съзвучие с общочовешки ценности и интереси. Всяка външна политика се реализира в сферата на международните отношения, но се формира от вътрешнополитическите процеси. Тези процеси имат закономерности и форми, различни от тези, които действат в международните отношения. Регулират се не от международното право, което урежда МО, а от националното право на съответната държава. Международната обстановка им влияе, но те се диктуват от вътрешнополитическите реалности на отделната страна. В основата на възникването на МО са общосоциални проблеми и интереси. Външната политика остава национална по своя характер. Националният характер на външната политика се признава от международната общност. Формулираните принципи на международното право в Устава на ООН като суверенитет на държавната територия, ненамеса във вътрешните работи на държавите, неупотреба на сила или заплаха със сила, право на самоопределение и др. защитават самостоятелността на външната политика на всяка държава. От друга страна принципи като сътрудничество между държавите, pacta sunt servanda, решаване на проблеми с мирни средства, защита и гарантиране на основните права и свободи на човека целят да обезпечат нормалното функциониране на системата н международните отношения, но и оптималното действие на националните, вътрешни процеси на отделните страни. Тези принципи и норми на съвременното международно право оказват влияние върху усъвършенстването на националното законодателство.
Съотношението между външната среда и външната политика може да се обобщи по следния начин – външната политика определя действията на страните, установили трансгранични отношения, и всяко тяхно действие внася промени върху системата на международните отношения. Промените в системата на международните отношения влияят върху външната политика на всяка отделна страна и тя реагира на тези промени.
Влиянието на външната среда над националната правна система се осъществява чрез политически принципи – това не са нищо друго освен външнополитически принципи, получили общопризнато фундаментално значение. Вътрешното право е главното средство за осъществяването на международноправни норми, а чрез международното право държавите реализират в международните отношения норми на вътрешното право, целите и принципите на външната политика. В съвременните МО се наблюдава интеграция във всички сфери на живот на международното общуване и сътрудничество. Това налага тясно взаимодействие и съгласуване между вътрешното право и външната политика на държавите. Пример в това отношение може да даде основният закон на Република България от 1991 г. В уводната си част се провъзгласяват основните общочовешки ценности: свободата, мирът, хуманизмът, равенството, справедливостта и търпимостта. Върху тези принципи следва да се изгражда цялостното поведение на държавата в международните й дела. Тези принципни начала за външна политика стават юридически задължителни за органите, осъществяващи външната политика.
Външната политика трябва да се осъществява в съответствие с общоприетите норми jus cogens с оглед националните интереси. Международните договори, в които РБ е страна, са част от нейното вътрешно право. Те се прилагат непосредствено както вътрешноправните норми и имат примат над норми от вътрешното право, които им противоречат.
В процеса на регулиране държавите обективират своите интереси веднъж във формата на вътрешнодържавен акт, втори път в международноправен акт. Тези форми взаимно си влияят, изменят се и се допълват.